— С продажба на програмни продукти — отвърна възвърналият самообладание директор, а с това обяснение, познанията му за дейността на СИМАКС се изчерпиха. — Изчакайте за момент — предложи той. — Сътрудниците ми ще ви запознаят по-подробно. Ще ви покажат и програмния ни център — по наша преценка е един от най-добрите в страната.
Той посегна към комуникатора и първо се свърза с шефа на отдел "Реклама" — Бони Полански, после със завеждащия "Перспективно развитие" — Марвин Джонс. Не след дълго внушителните фигури на двамата се появиха в кабинета, запознаха се делово с представителя на "Дженеръл Илектрик" и го отведоха със себе си. Когато отново се върнаха с него, бе сменил вида си — приличаше на доволен паун.
— Радвам се, че установихме контакти — заяви въодушевено. — Надявам се в най-скоро време да направим поръчка, предлагате интересни неща.
Той се сбогува церемониално, изгуби се между грамадните тела на придружителите си и отново излезе. След това екранът на видеофона светна и на него се появи захаросаната физиономия на големия бос — Джеймс Боулдинг Фърпоу.
— Не закъснявайте повече — произнесе равнодушно и веднага изключи линията.
По тялото на Чарлз Медоу запълзя неприятна тръпка, достигна лицето и. смени цвета му. Ядосан, протегна ръка към номератора и набра секретарката на етажа над него — мис Фелоу.
— Свържете ме с шефа — изстреля гневно. Не му остана време да й се полюбува, мястото й на екрана отново се зае от опротивялата му физиономия. Както винаги досега, воднистите очи бяха лишени от изражение.
— Какво има? — размърдаха се бледите устни.
— Мисля, че имам право да закъснея! — избълва Чарлз отдавна събирания протест. — Особено в построена от мен сграда, с нает от мен персонал.
— Срещата бе уговорена, бяхте длъжен да сте точен. Сградата е построена с мои средства, персоналът — нает по мои указания. Съветвам ви никога да не го забравяте. Що се отнася до собствения ви принос, той е измерен с размера на получаваната заплата.
Екранът угасна. Силно накърнен, Чарлз се облегна безпомощно върху махагоновото бюро и се почувства затворен в специално подбрана за него клетка. Беше се полакомил за пари, които никога не му бяха липсвали. Веселият Чарли, душата на компаниите, неуморният яхтсмен и играч на тенис, се бе оплел в примамлива лепкава паяжина и нямаше сила да се освободи от нея. Сто и четиридесет хиляди годишно — с тази прилична сума се измерваше избягалия сън и изчезналата свобода. Тогава мислеше, че е спечелил, едва ли не излъгал някого. Впоследствие се оказа друго — беше продал себе си.
Добре си спомняше онази вечер: огромните червени букети на фрамбуяните в парковете, мириса на жасмин, който се носеше отвсякъде, примесен с тежкия дъх на океана; избухналата разправия, последвана от раздялата с Меги, една от няколкото след Джоан, придобила вредния навик да измерва силата на любовта с цената на подарени вещи. Бе се прибрал ядосан и тъкмо се чудеше дали да посегне към бутилката, когато факсът в хола промърка. Беше вдигнал слушалката, после остана изумен от проведения разговор:
— Чарлз Медоу, четиридесет и три годишен, разведен, домашен адрес: 16-а улица, 1527? — скърцаше в ухото му безизразен монотонен глас.
— Аз съм, какво искате? — бе отвърнал стъписано.
— Предлагам длъжността "административен директор" във фирмата СИМАКС. Ако приемете, ще я укрепя с ваша помощ. Определете сам размера на заплатата си. В случай на съгласие наберете А23489801. Запишете, повтарям бавно: А23489801.
Неизвестният събеседник беше прекъснал линията, а Чарлз помисли, че се шегуват с него. Все пак нещо отвътре го накара да вземе участие в предложената игра. Телефонира на указания номер и съобщи кратко:
— Като начало как ви изглежда цифрата четиринадесет, с четири нули след нея? Годишно, разбира се.
— Не възразявам, считайте се назначен. Очаквах го и вече открих сметка на ваше име. Ще получите банкова справка незабавно.
Монотонният глас беше изчезнал, но последвалият сигнал, придружен от подалото се късче хартия, изглеждаше съвсем реален. Срещу името на една от банките в Дарвил се мъдреше деветцифров шифър, собственото му име и фамилия, а под тях сума десет хиляди. Шегата се бе превърнала в нещо твърде сериозно. Той отново набра тайнствения номер и попита:
— Извинете, с кого разговарям?