— Така беше — отвърнала дъщерята на вехтошаря.
А стопанинът, като чул думите на робинята си, попитал своята дъщеря:
— А кой е научил на това изкуство робинята?
— Мили татко — отвърнала дъщерята, — тя научи мен, а ти попитай нея кой я е научил!
Тогава той попитал робинята и тя му казала:
— Знай, о, господарю мой, че когато живеех при евреина Азра, аз винаги го подслушвах, щом почнеше да прави магии. А когато той отиваше в дюкяна си, аз разгръщах магьосническите му книги и ги четях, докато изучих науката за духовете. Един ден той се беше напил и искаше да ме вземе при себе си в своето ложе; ала аз отказах и му рекох: „Няма да ти позволя да сториш това нещо с мен, освен ако се съгласиш да станеш мюсюлманин“. Той отказа и тогава аз му рекох: „Да вървим на пазара на султана13!“ Така той ме продаде на тебе и аз дойдох в твоя дом; тук научих дъщеря ти на това изкуство, ала поставих условие, че тя не бива да върши никаква магия без моя съвет, а който се омъжи за нея, той ще трябва да се омъжи и за мене и да принадлежи една нощ на мене, една нощ на нея.
След това робинята взела една паничка с вода, произнесла над нея заклинателни думи и напръскала кучето с водата, като рекла:
— Приеми отново човешкия си образ!
Тогава той отново станат човек, какъвто бил преди. Вехтошарят го поздравил и го попитал защо са го омагьосали и Али му разказал всичко, което му се било случило. А вехтошарят му рекъл:
— Не ти ли стигат моята дъщеря и робинята ми?
Али обаче отвърнал:
— Трябва да имам и Зайнаб.
В това време неочаквано се почукало на вратата. Робинята извикала:
— Кой е там? Нечий глас отвърнал:
— Камар, дъщерята на евреина! При вас ли е Али Каиреца?
Дъщерята на вехтошаря рекла:
— О, юдейска щерко! Ако той е при нас, какво искаш да правиш с него? Иди, робиньо, и й отвори вратата.
Робинята отворила вратата и Камар влязла вътре, а Али, щом я забелязал и тя го погледнала, възкликнал:
— Какво те доведе тук, кучешка щерко?
Тогава тя казала:
— Кълна се, че няма друг бог освен аллах, и твърдя, че Мохамед е пратеникът на аллаха. — Така тя станала мюсюлманка. После попитала Али: — Според вярата на исляма мъжете ли дават откуп за жените, или жените носят зестра на мъжете?
Той отвърнал:
— Мъжете дават откуп за жените.
— Тогава — продължила тя — аз давам сама откупа за себе си от твое име, а именно — роклята, тръбата, синджирите и главата на баща си, който беше твой враг и враг на аллаха. — При тези думи тя хвърлила главата на баща си пред краката му повторила: — Това е главата на баща ми, който беше твой враг и враг на аллаха.
А причината, поради която тя убила баща си, била следната: когато той омагьосал Али на куче, на нея й се присънил някакъв образ, който й казал: „Приеми исляма!“ Тогава тя приела ислямската вяра и когато се събудила на другата заран, предложила и на баща си да стане мюсюлманин, той обаче отказал. И тъй като той не бил съгласен да приеме ислямската вяра, тя го упоила с бендж и го убила.
Али взел нещата, които Камар била донесла, и казал на вехтошаря:
— Утре ще се срещнем с тебе при халифа, за да се оженя за твоята дъщеря и за робинята ти.
И той си излязъл, окрилен от радост, и се запътил с вещите към казармата на Ахмед. По пътя срещнал един сладкар, който плеснал с ръце и възкликнал:
— Няма власт и няма никаква друга сила освен аллах всевишния и всемогъщия! Стремежите на хората станаха греховни и всичко се върши само с измама. Моля те, в името на аллаха, опитай този сладкиш!
Али взел едно парченце и го изял, ала в сладкиша имало бендж. Така сладкарят го упоил, съблякъл му дрехите, взел тръбата и синджирите и ги прибрал в сандъка си за сладките: после вдигнал сандъка на гръб, грабнал и подноса и си тръгнал. Скоро след това той срещнал един кадия, който му извикал:
— Ела насам, сладкарю!
Той пристъпил към човека, разтворил подставката си, сложил подноса отгоре и попитал:
— Какво обичаш?
Кадията отвърнал:
— Искам локум и захаросани бадеми! — Той взел по малко от двете в ръката си и рекъл:
— Този локум и тези захаросани бадеми не са приготвени както трябва. — И той извадил малко локум от джоба на дрехата си и рекъл на сладкаря: — Виж колко добре е приготвен този локум, хапни от него и направи и ти същия!
Сладкарят взел и хапнал, ала вътре имало бендж и той веднага се упоил. Тогава кадията взел подставката и сандъчето с роклята и другите неща. Напъхал сладкаря в сандъка, нарамил всичко и се отправил към казармата, където живеел Ахмед ед-Данаф.
13
Тя можела да изиска от него да я продаде другиму, задето той като неверник си е позволил да се опита да прелъсти една мюсюлманка. — Б.пр.