— Всички твои врагове ще ги сполети същото, както този, о, повелителю на правоверните.
— Чия глава е тази? — попитал халифът, а Али отвърнал:
— Това е главата на евреина Азра!
И когато халифът попитал по-нататък:
— И кой го уби? — Али Каиреца му разказал всичко, което му се било случило, от начало до край.
Тогава халифът рекъл:
— Аз не можех да си представя, че ти ще успееш да го убиеш, защото той беше магьосник.
— О, повелителю на правоверните — рекъл Али, — аллах ми даде сили, за да го убия.
Тогава халифът изпратил валията в двореца на евреина и той видял там обезглавения труп на Азра. Сложили трупа в един сандък и го отнесли на халифа, а той дал заповед да го изгорят. Тогава Камар, дъщерята на евреина, пристъпила напред, целунала пода пред халифа и му съобщила, че тя е дъщерята на евреина Азра и че е приела вярата на исляма. После тя отново потвърдила преминаването си към новата вяра пред престола на повелителя на правоверните и добавила:
— Бъди мой застъпник пред шмекера Али Зайбак от Кайро, за да ме сватосаш за него! — и в същото време тя помолила халифа да й бъде настойник, когато тя се ожени за Али.
Тогава халифът подарил на Каиреца двореца на евреина, заедно с всичко, което се намирало вътре, и му рекъл:
— Кажи с какво би желал да те възнаградя!
А Али отвърнал:
— Моля те да ми разрешиш да стоя на твоя килим и да се храня на твоята софра.
— Кажи, Али — продължил халифът, — ти имаш ли свои момчета?
— Имам четиридесет момци — отвърнал Али, ала те са в Кайро.
Тогава халифът заповядал:
— Изпрати да ги повикат и да дойдат от Кайро тук! — И добавил: — О, Али, а имаш ли си казарма?
— Нямам — отвърнал шмекерът.
Тогава Хасан Шуман рекъл:
— Аз ще му подаря моята казарма с всичко, което има в нея, о, повелителю на правоверните.
Халифът обаче рекъл:
— О, Хасан, твоята казарма ще си остане твоя! — и заповядал на началника на царската хазна да даде на главния майстор-строител десет хиляди динара, за да издигне казарма с четири отделения и четиридесет стаи за момците му. След това халифът попитал:
— О, Али, имаш ли още някакво желание, което ние бихме могли да заповядаме да се изпълни?
— О, най-велики царю на нашето време — отвърнал Каиреца, — бих желал ти да бъдеш мой застъпник пред хитрата Далила, за да ме ожени за своята дъщеря Зайнаб и да приеме роклята на дъщерята на евреина и другите й вещи като сватбен откуп.
Далила приела сватовството на халифа, поела блюдото, роклята, тръбата и златните синджири. После написали брачния договор за женитбата на Зайнаб с Али, а също така и с дъщерята на вехтошаря, и с робинята, и с Камар, дъщерята на евреина. Освен това халифът му определил заплата, отредил му място на софрата си и на обед, и на вечеря, като добавил и приходи, пари за храна на конете и други подаръци. После Али Каиреца започнал да подготвя сватбеното си празненство и приготовленията продължили цели тридесет дни. Изпратил писмо и до своите хора в Кайро, в което им писал какви почести му бил оказал халифът, и добавил: „Вие непременно ще трябва да дойдете, за да участвувате в сватбеното ми празненство, защото аз се сгодих с четири девойки“.
Не минало много време и неговите четиридесет другари пристигнали и присъствували на тържеството. Той ги настанил да живеят в неговата казарма и ги отрупал с почести; после ги отвел пред халифа, който им раздал почетни одежди. А прислужничките показали булката Зайнаб в роклята на Камар, за да я види Али ел-Мисри; и той отпразнувал сватбата си с нея и видял, че тя била девствена като непокътната перла и като необяздена кобилка. След това той се оженил и за трите други девойки, и те също били съвършени по красота и прелест.
Случило се по-късно така, че една нощ Али Каиреца стоял на стража пред двореца на халифа, тогава халифът го заговорил:
— Аз бих желал, о, Али, да ми разкажеш своите преживелици от начало до край.
И Али му разказал всичките си премеждия с хитрата Далила, с шмекерката Зайнаб и с търговеца на риба Зураик. Тогава халифът заповядал да се запише всичко това и да се прибере книгата със записа в царската хазна. И всичко, което бил преживял Али, било записано, а книгата била прибрана при другите записи, разказващи за живота на най-добрите сред хората. Така те живели щастливо и сред радости, докато при тях дошъл онзи, който кара радостите да замлъкват и прекъсва връзките между близките. Обаче аллах, преславният и всевишният, знае всичко най-добре.