Така Али излязъл и наистина срещнал черния готвач. Поздравил го и му рекъл:
— Отдавна вече не сме сядали с теб в пивницата.
Онзи отвърнал:
— Ами че аз имам толкова много работа с това готвене за робите и за кучетата.
Тогава Али го взел със себе си, напил го и го разпитал по колко гозби трябва да готви, а черният роб му отвърнал:
— Всеки ден по пет гозби за обяд и по пет за вечеря, а вчера ми заръчаха и едно шесто — ориз с мед и шафран, та и седмо дори — варени нарови зърна.
Али продължил да го разпитва:
— А как слагаш масите?
И готвачът пак обяснил:
— Най-напред изнасям горе софрата на Зайнаб, после слагам за Далила, след това давам на робите да се наядат и накрая на кучетата; на всяко давам достатъчно месо, нито едно не се задоволява с по-малко от половин кило.
Ала съдбата пожелала да стане така, че Али да забрави да попита негъра за ключовете. И ето той съблякъл дрехите на пияния готвач и ги облякъл, взел кошницата и отишъл на пазара. Накупил там месо и зарзават, върнал се и застанал пред вратата на хана. А там седяла Далила, която мерела с поглед всеки, който влизал и излизал отвътре; той видял и четиридесетте въоръжени роби. Въпреки това обаче набрал смелост, а Далила, щом го погледнала, веднага го познала и извикала:
— Назад, главатарю на крадците! Да не си дошъл да ми погодиш някоя шега в хана?
Али ел-Мисри обаче, който напълно приличал на роб, се обърнал към нея и рекъл:
— Какво говориш, пазачко?
Тя попитала:
— Какво си сторил с роба готвач? Какво му направи? Уби ли го, или го упои с бендж?
А той я попитал:
— За какъв готвач говориш? Има ли тук друг готвач освен мене?
Тогава тя извикала:
— Ти лъжеш! Ти си Али Зайбак от Кайро.
— О, пазачко — отвърнал той с езика на негрите, — нима каирци са бели или са черни? Няма да служа повече тук!
Тогава робите го попитали:
— Какво се е случило, братовчеде?
Далила извикала:
— Това не ви е никакъв братовчед! Този е Али Зайбак от Кайро и аз си мисля, че той е упоил или е убил вашия братовчед.
А те отвърнали:
— Та това е нашият братовчед Сад-Аллах, готвачът!
— Не — извикала тя, — той не е вашият братовчед, а е Али Каиреца, само че си е боядисал кожата.
А Али рекъл:
— Кой е тоя Али? Аз съм Сад-Аллах!
Тя рекла:
— Аз имам мехлем, с който ще те проверя — донесла мехлема, намазала го на ръката под лакътя и го натъркала, ала черният цвят не се махнал. Тогава робите рекли:
— Пусни го да върви, за да ни сготви яденето!
Тя обаче пак подела:
— Ако наистина е вашият братовчед, то тогава той ще знае какво сте му заръчали снощи и колко гозби е длъжен да готви всеки ден.
Тогава те го попитали за гозбите и какво са му поръчали предишния ден. И той отвърнал:
— Леща и ориз, и каша, и кебап, и шербет с розова вода, а вчера ми поискахте още едно шесто блюдо — ориз с мед и с шафран, и дори и седмо — варени нарови зърна; и същото и за вечеря.
Робите извикали:
— Вярно каза човекът!
Тогава Далила казала:
— Влезте заедно с него вътре! Ако знае къде е кухнята и къде е килерът, значи е вашият братовчед, не ги ли знае обаче, убийте го.
А готвачът бил отгледал една котка и всеки път, щом влезел в къщата, котката го чакала пред вратата на кухнята и скачала на рамото му. Когато Али влязъл, котката скочила и на неговото рамо, щом го видяла, ала той я смъкнал от рамото си и тя изтичала пред него до кухнята. Той си помислил, че котката може да се спре само пред вратата на кухнята, затова взел ключовете и тъй като видял сред тях един, по който има следи от полепнали пера, разбрал, че това може да бъде само кухненският ключ, отворил с него вратата и оставил там кошницата със зарзавата. После излязъл оттам, а котката изтичала пред него и застанала пред вратата на килера. Али си рекъл, че това ще да е вратата на килера, взел пак ключовете и като видял сред тях един, по който имало следи от мазнина, разбрал, че е той, и отворил с него вратата. Тогава робите рекли: