— На тоя ще му върнете дрехите и ще го заведете в трето отделение, първи коридор. После един от вас да се върне и да занесе папката му в канцеларията. И кажете там по-бърже да уредят всичко, та да се отървем по-скоро от него.
Лекарите хвърлиха още един унищожителен поглед към Швейк, който се кланяше учтиво и се отдръпваше заднишком към вратата. На въпроса на един от болногледачите що за глупости прави, той отговори:
— Понеже съм гол, необлечен, не искам да покажа на господата нещо, което да ги накара да помислят, че съм неучтив и простак.
От момента, когато получиха нареждане да върнат дрехите на Швейк, болногледачите престанаха да полагат каквито и да било грижи за него. Заповядаха му да се облече и един от тях го заведе в трето отделение. Там Швейк престоя няколко дни, докато в канцеларията уреждаха писмено изхвърлянето му, и има възможност да прави симпатичните си наблюдения.
Разочарованите лекари го прецениха като „не особено интелигентен симулант“ и понеже го освободиха тъкмо преди обед, стигна се до малка сцена.
Швейк заяви, че като го изхвърлят от лудницата, нямат право да го лишават от обед.
На разправията тури край повиканият от вратаря полицай, който заведе Швейк в полицейския участък на Салмова улица.
Швейк в полицейския участък на улица Салмова
След хубавите слънчеви дни в лудницата за Швейк настъпиха часове на изпитания. Полицейският инспектор Браун инсценира срещата си с Швейк с жестокостта на римски палач от времето на прелестния император Нерон. Със същата твърдост, с която римляните някога казвали: „Хвърлете тоя негодник, християнин, на лъвовете“, инспекторът Браун каза: „Турете го зад решетките!“
Нито дума повече, нито дума по-малко. Само очите на полицейския инспектор Браун заблестяха от особено перверзно удоволствие.
Швейк се поклони и каза гордо:
— Готов съм, господа. Струва ми се, че решетките означават нещо като арест, а това не е чак толкова лошо.
— Много, много не ни се фукай — каза му стражарят.
Швейк пък му отвърна:
— Аз съм съвсем скромен и ще ви бъда признателен за всичко, което направите за мене.
На нара в ареста седеше някакъв замислен човек. Той гледаше апатично и когато ключът проскърца в ключалката, по лицето му можеше да се прочете, че не вярва, че вратата се отваря, за да го освободят.
— Кланям се, ваша милост — рече Швейк, като седна до него на нара. — Колко ли може да бъде часът?
— Това никак не ме интересува — отговори замисленият човек.
— Тук не е лошо — поднови Швейк опита си да завърже разговор. — Нарът е от рендосани дъски.
Сериозният човек не отговори, стана и започна бърже да се движи в малкото пространство между вратата и нара, като че бързаше да спаси нещо.
През това време Швейк с любопитство наблюдаваше надписите, надраскани по стените. Имаше надпис, в който неизвестен затворник се кълнеше в небето, че ще води борба на живот и смърт с полицията. Текстът бе следният: „Вие ще си го изядете.“ Друг затворник бе записал: „Ич не ми пука, ченгета.“ Трети само констатираше факта: „Лежах тук на 5 юни 1913 г. Държаха се с мене добре, Йозеф Маречек, търговец от Вършовице“. Но имаше и надпис, който потрисаше с дълбочината си: „Милост, велики боже…“, а под него: „Ще ми хванете х.“ Буквата „х“ обаче беше задраскана и встрани някой бе добавил с големи букви: „краката“.
Наред с това някоя поетична душа бе написала стихове: „Край потока тъжен ази скитам, слънчо ален скрива се зад планини, върховете озарени питам: где прекарва мойта мила своите дни?“
Човекът, който тичаше между вратата и наровете, като че искаше да спечели първенство на маратонско бягане, се спря и задъхан седна пак на старото си място, подпря глава на ръце и изведнъж изрева:
— Пуснете ме да изляза! Не, те няма да ме пуснат — проговори той на себе си, — не искат да ме пуснат и туйто. А ме докараха още в шест часа сутринта.
Изведнъж той изпадна в състояние на общителност, стана и попита Швейк:
— Нямате ли случайно ремък, за да туря най-сетне край на всичко това?
— С удоволствие ще ви услужа — отговори Швейк, като започна да разпасва ремъка си, — никога досега не съм виждал как се бесят хора в ареста с ремък. Лошото е само това — продължи той, като се озърташе, — че тук няма никаква кука. Дръжката на прозореца няма да ви удържи. Освен да се обесите клекнал до нара, както беше направил в Емауския манастир39 един калугер, който увисна на разпятието заради една млада еврейка. Много обичам самоубийците, хайде, плюйте си на ръцете.