Мрачният човек погледна ремъка, който Швейк му мушна в ръката, хвърли го в ъгъла и заплака, като размазваше сълзите с очернените си ръце и издаваше при това гракоподобни звуци.
— Аз имам дечица, затвориха ме заради пиянство и безнравствен живот, господи боже мой, клетата ми жена! Какво ли ще кажат в службата? Аз имам дечица, затвориха ме заради пиянство и безнравствен живот — и т.н. и т.н. до безкрай.
Най-после той все пак се поуспокои малко, отиде до вратата и започна да я рита и да я удря с юмруци. Иззад вратата отекнаха стъпки и се чу глас:
— Какво искате?
— Пуснете ме да изляза! — каза той с такъв тон, като че ли животът бе загубил всякакъв смисъл за него.
— Къде? — гласеше въпросът от другата страна.
— Да ида на работа — отговори нещастният баща, чиновник, пияница и развратник.
В тишината на коридора отекна смях, грозен смях, и стъпките отново се отдалечиха.
— Изглежда, че господинът отвън ви мрази, щом ви се смее така — каза Швейк, когато загубилият надежда човек отново седна до него. — Нищо чудно, такъв стражар, когато е ядосан, е способен да направи голяма пакост, а когато е още по-ядосан, е готов на всичко. Като не искате да се обесите, стойте спокойно и чакайте да видите как ще се развият събитията. Щом сте чиновник, женен и щом имате деца при това, признавам, че е страшно. Вие май сте убеден, че ще ви уволнят от работа, ако се не лъжа.
— Не мога да ви кажа — въздъхна мрачният, — тъй като сам не помня какво съм вършил, знам само, че ме изхвърлиха отнякъде, че после исках да се върна обратно, за да си запаля пурата. А отначало всичко започна така хубаво! Началникът на нашето отделение беше именник и ни покани да се почерпим в една кръчма, после отидохме във втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета…
— Искате ли да ви помогна да броите? — запита Швейк. — Аз съм врял и кипял в тия работи. Веднъж за една нощ обиколих двадесет и осем заведения. Но мога да кажа с чисто сърце, че никъде не съм пил повече от три бири.
— С една дума — продължи нещастният подчинен на началника, който така блестящо празнувал именния си ден, — след като бяхме посетили около дузина различни механи, забелязахме, че началникът е изчезнал, въпреки че го бяхме вързали на връвчица и го водехме със себе си като кученце. Върнахме се ние обратно да го търсим и накрая се загубихме едни други. Най-после аз се озовах в един от нощните локали във Винохради40, много прилично заведение, където пих някакъв ликьор направо от бутилката. Какво съм правил по-нататък, не помня, знам само онова, което рапортуваха двамата полицаи, когато ме доведоха тук, в участъка: бил съм пиян, неморално съм се държал, набил съм една дама, разрязал съм с джобно ножче чужда шапка, която съм снел от закачалката, разгонил съм дамския оркестър, публично съм обвинил оберкелнера в кражба на двадесет крони, счупил съм мраморната плоча на масата, на която съм седял, и нарочно съм плюл в кафето на някакъв непознат господин от съседната маса. Друго нищо не съм правил, поне не мога да си спомня да съм направил и нещо друго. Но, повярвайте ми, аз съм солиден, интелигентен човек, който не мисли за нищо друго освен за семейството си. Вие какво ще кажете? Та аз не съм някакъв гюрултаджия.
— Голям зор ли видяхте, докато счупите мраморната плоча — попита с любопитство Швейк вместо отговор, — или я преполовихте от един път?
— От един път — отговори интелигентният господин.
— Тогава сте загубен — каза Швейк замислено. — Ще ви докажат, че сте я счупили предумишлено, тъй като предварително сте се упражнявали за това. Ами кафето на непознатия господин, в което сте плюл, с ром ли беше или без ром?
И без да дочака отговор, поясни:
— Ако е било с ром — по-лошо, защото е по-скъпо. В съда всичко се пресмята, натъкмява, та ако е гарга, поне рошава да е.
— В съда… — малодушно прошушна порядъчният глава на семейство и като се оклюма, изпадна в неприятното състояние, когато човек го яде съвестта му41.
— А домашните ви — попита Швейк — знаят ли, че сте арестуван, или ще научат едва от вестниците?
— Вие мислите ли, че и вестниците ще съобщят? — наивно попита жертвата на именния ден на началника.
— Това е повече от сигурно — отговори Швейк прямо, тъй като нямаше навик да скрива истината от събеседника си. — Съобщението за вас ще хареса извънредно много на всички читатели. И аз обичам да чета колоната за пияниците и буйствата им. Неотдавна „При чашата“ един от посетителите взе, че си счупи главата с чашата. Подхвърли я нагоре и застана под нея. Откараха го и още на сутринта четохме за него във вестника. Веднъж пък в „Бендловка“ зашлевих плесница на един гробар и той ми я върна. За да се помирим, трябваше да ни арестуват и двамата. Още същия ден излезе съобщение в следобедника. Или пък когато господин съветникът счупи две таблички в кафенето „При мъртвеца“, мислите ли, че го пощадиха? И за него вестниците съобщиха на следния ден. Вие можете само да изпратите опровержение от затвора до редакцията, че съобщението, отпечатано във вестника, не се отнася за вас, че вие не сте същият господин, нито сте негов роднина. Едновременно с това бихте могли да изпратите в къщи писмо да изрежат и запазят опровержението, за да можете да го прочетете, след като си излежите наказанието.
41
Някои писатели употребяват израза: „Гризе го съвестта“. Не смятам израза за напълно сполучлив. И тигърът изяжда човека, а не го гризе. — Б. а.