— Студено ли ви е? — попита Швейк съчувствено, като забеляза, че интелигентният господин започна да трепери. — Краят на лятото тази година излезе нещо много студен.
— Загубен съм — зарида другарят на Швейк, — свършено е с кариерата ми.
— Точно така — охотно се съгласи Швейк, — след като си излежите наказанието и не ви приемат обратно на работа в учреждението, май няма да бъде много лесно да си намерите нова работа. Нали знаете, навсякъде ще ви искат свидетелство за честност и благонадеждност, даже и при живодера да поискате да постъпите. Да. Такова едно краткотрайно удоволствие, което сте си позволили, често пъти излиза през носа. Ами госпожата и децата ще имат ли от какво да живеят, докато бъдете в затвора? Или тя ще трябва да тръгне по просия и да учи децата на различни безобразия?
Чу се хълцане:
— Клетите ми дечица, бедната ми жена!
Разкаялият се безобразник стана и започна да разказва за дечицата си: пет били, най-голямото било на дванадесет години и било скаут. Пиело само вода и би трябвало да служи за пример на баща си, който вършел подобно нещо за пръв в живота си.
— Скаут ли? — извика Швейк. — Много обичам да слушам скаутски истории. Веднъж в Мидловари край Злив, околия Хлубока, окръг Ческе Будейовице, тъкмо когато провеждахме деветдесет и първото си учение, селяните от околността организираха в общинската гора хайка за скаути, които се бяха развъдили там. Хванаха трима. Най-малкият от тях, когато го връзваха, така пищеше, вряскаше и се вайкаше, че ние, калените войници, не можахме да издържим и се отдалечихме. Докато ги вързаха, тримата скаути изпохапаха осем селяни. По-късно на следствието при кмета, под ударите на дряновицата, те признаха, че няма нито една ливада в местността, която да не са изпотъпкали, на която да не са се търкаляли и излежавали на слънце. По-нататък признаха, че житото на голямата нива край Ражице изгоряло преди самата жътва само по една случайност, когато пекли на шиш сърната, която изненадали с ножове в общинската гора. В леговището им сред гората намериха повече от петдесет кила оглозгани кости на домашни птици и дивеч, огромно количество костилки от череши, маса огризки от неузрели ябълки и други вкусни неща.
Нещастният баща на скаута обаче не се поддаваше на успокояване.
— Как можах? — вайкаше се той. — Името ми сега е опетнено завинаги.
— Точно така — каза Швейк с вродената си откровеност, — след случилото се името ви остава опетнено за цял живот. Като прочетат във вестника, и вашите познати ще прибавят по нещичко. То си е в реда на нещата, но вие не си туряйте кахър на сърцето. Хората с лоша и разклатена репутация са поне десет пъти повече, отколкото тия, които се ползуват с безупречно име. Това е само една нищожна дреболия.
В коридора се чуха стъпки, в ключалката затрещя ключ, вратата се отвори и полицаят извика името на Швейк.
— Прощавайте — обърна се към него Швейк рицарски, — аз съм тук едва от дванадесет часа на обед, а господинът е дошъл още в шест часа сутринта. Аз не бързам много.
Вместо отговор силната ръка на стражаря измъкна Швейк в коридора и мълком го изведе по стълбището на първия етаж.
На бюрото в стая № 2 седеше полицейският комисар, дебел господин с бодър вид, който каза на Швейк:
— Значи, вие сте Швейк? А как попаднахте тук?
— По най-обикновен начин — отговори Швейк, — доведе ме един стражар, понеже не исках да се съглася да ме изхвърлят от лудницата без обед. Да не съм някоя улична мома!
— Знаете ли какво, Швейк — любезно му каза комисарят. — Вместо да се ядосваме тук с вас, няма ли да бъде по-добре да ви изпратим в Дирекция на полицията?
— Вие, както се казва — рече Швейк спокоен, — сте господар на положението. Да се разтъпча сега привечер до Дирекция на полицията — за мене ще бъде малка приятна разходка.
— Много се радвам, че се разбрахме — каза весело полицейският комисар, — няма нищо по-хубаво от разбирателството. Не е ли така, Швейк?