Швейк отговори с невинната, мека, скромна и нежна топлина на своя поглед.
Един миг и двамата се гледаха втренчено.
— Вървете по дяволите, Швейк — измърмори най-после чиновническата зурла, — ако попаднете още веднъж тук, тогава вече, без да ви питам, ще ви изпратя направо във военнополевия съд на Храдчани45. Разбрахте ли?
И докато се усети, Швейк се приближи до него, целуна му ръка и каза:
— Господ здраве да ви дава, ако някога ви потрябва някое чистокръвно кученце, благоволете да се обърнете към мене. Търгувам с кучета.
Така Швейк отново се озова на свобода.
Разсъжденията му по пътя за в къщи дали по-напред да се отбие „При чашата“ завършиха с това, че той отвори същата врата, през която преди известно време бе излязъл, придружен от детектива Бретшнайдер.
В кръчмата цареше гробна тишина. Имаше няколко посетители, между които и клисарят на „Свети Аполинарий“46. Всички изглеждаха мрачни. Зад тезгяха беше седнала кръчмарката Паливецова и тъпо гледаше бирените канелки.
— Е, аз се върнах вече — весело рече Швейк, — дайте ми една бира. Къде е господин Паливец, не се ли е върнал още?
Вместо да отговори, жената на Паливец заплака и като подчертаваше нещастието си чрез особената интонация на всяка дума, простена:
— Осъдиха го… на десет години… преди… една… седмица.
— Я го гледай ти — рече Швейк, — та той вече излежал седем дена.
— Толкова беше внимателен — плачеше Паливецова, — нали помните как се хвалеше с предпазливостта си?
Посетителите в кръчмата упорито мълчаха, като че ли тук витаеше духът на Паливец и ги напътваше към още по-голяма предпазливост.
— Предпазливостта е майка на мъдростта — рече Швейк, като седна да пие бирата си, в пяната на която сълзите на госпожа Паливецова бяха пробили малки дупчици, докато му носеше чашата на масата, — самото време днес е такова, че кара човек да бъде предпазлив.
— Вчера имахме две погребения — опита се да отбие разговора в друга посока клисарят на „Свети Аполинарий“.
— Трябва да е умрял някой, а? — каза друг посетител, след което пък трети добави:
— Погребенията с катафалка ли бяха?
— Интересно, какви ще бъдат сега военните погребения? — каза Швейк.
Посетителите се вдигнаха, платиха и тихо си отидоха. Швейк остана сам с госпожа Паливецова.
— Никога не съм предполагал — рече той, — че могат да осъдят невинен човек на десет години. Чух, че осъдили един невинен на пет години, но на десет, това вече е малко много.
— Какво да го правя, като си призна — продължи да плаче Паливецова, — както си го разправяше тук за мухите и за картината, така си го повтори и в Дирекцията, и в съда. Извикаха ме свидетелка по делото, но какво можех да им кажа аз, когато ми заявиха, че имам право да се откажа да дам показания, понеже съм била в роднински връзки с подсъдимия. Толкова се уплаших от тия роднински връзки с мъжа си, че за да не излезе още някоя неприятност, отказах да свидетелствувам. А той, нещастният, така ме погледна, че докато съм жива, няма да забравя очите му. А след като му прочетоха присъдата и го изведоха в коридора, той извика: „Да живее Свободата на мисълта“47 — толкова се беше побъркал.
— А господин Бретшнайдер идва ли още? — попита Швейк.
— Идва понякога — отговори кръчмарката. — Изпие една-две бири, попита ме кой посещава кръчмата и слуша как гостите си приказват за футболни мачове. Щом го видят, те винаги започват да приказват само за футбол. А той се върти на стола си, като че ли всеки миг му се иска да скокне и да се разбеснее. През цялото време успя да хване на въдицата си само един тапицер от Пряката улица.
— Всичкото е въпрос на опитност — забеляза Швейк, — тапицерът глупав човек ли беше?
— Горе-долу като мъжа ми — отговори Паливецова и се разплака. — Бретшнайдер го попита дали би стрелял срещу сърбите. А той му каза, че не знае да стреля, веднъж на стрелбището похарчил цяла крона за стрелба48. След това всички видяхме как господин Бретшнайдер извади бележника си и каза: „Я гледай, ето ти още една хубава държавна измяна!“ и излезе заедно с тапицера от Пряката улица, който вече не се върна.
— Те мнозина няма да се върнат — рече Швейк, — я дайте един ром.
Швейк тъкмо си поръчваше второ шишенце ром, когато в кръчмата влезе тайният полицай Бретшнайдер. Той хвърли бегъл поглед към тезгяха и празното заведение и седна при Швейк. Като си поръча пиво, той търпеливо зачака да чуе нещо от него.
Швейк сне от закачалката някакъв вестник и започна да чете обявленията на последната страница. След малко се обади:
48
Непреводима двусмислица, буквално преведено: прострелял корона (короната). Това значи или: похарчил крона за стрелба, или: прострелял герба на династията, наричан от народа „короната“. — Б.пр.