— Гледай ти, някой си Чимпера от Страшков № 5, поща Рачиневес, продава стопанство с тридесет декара ниви, селото било на ж.п. линия, имало и училище.
Бретшнайдер нервно забарабани с пръсти по масата и се обърна към Швейк:
— Не мога да разбера защо ви интересува това стопанство, господин Швейк.
— А-а-а, вие ли сте — каза Швейк, като му подаде ръка, — аз не можах да ви позная, много ми е слаба паметта. За последен път ние се видяхме, ако се не лъжа, в канцеларията на Дирекция на полицията. С какво се занимавате оттогава, идвате ли често насам?
— Днес идвам заради вас — рече Бретшнайдер. — В Дирекция на полицията ми съобщиха, че продавате кучета. Трябва ми някой хубав мишеловец или шпиц, или нещо подобно.
— Мога да ви доставя, каквото обичате — отвърна Швейк. — Чистокръвно животно ли желаете или някое от улицата?
— Смятам — отговори Бретшнайдер, — че чистокръвното е за предпочитане.
— А не бихте ли желали полицейско куче? — запита Швейк. — Такова, което веднага надушва всичко и винаги открива следите на престъплението? Един месар във Вършовице49 има такова куче и го впряга в количката си, кучето, дето се казва, е сбъркало занаята си.
— Аз бих искал шпиц — каза Бретшнайдер спокойно и упорито, — шпиц, който да не хапе.
— Искате, значи, беззъб шпиц? — попита Швейк. — Ще ви намеря, един кръчмар от Дейвице има такова куче.
— По-добре тогава мишеловец — нерешително се обади Бретшнайдер, чиито кинологически познания бяха в зародиш. Ако не бе получил нареждане от Дирекция на полицията, той никога нямаше да научи нищо за кучешките породи.
Но заповедта бе ясна, точна и категорична. Да се запознае по-отблизо с Швейк на базата на търговията с кучета. За тая цел той имаше право да си избере помощници и да разполага със суми за покупка на кучета.
— Мишеловците биват големи и малки — каза Швейк. — Зная два малки и три големи. Петте заедно могат се събра на скута ви. Мога да ви ги препоръчам най-горещо.
— Това е тъкмо за мене работа — заяви Бретшнайдер, — а колко ще струва единият?
— Зависи от големината — отвърна Швейк. — Всичко зависи от големината. Мишеловецът не е теле, при мишеловците е тъкмо обратното, колкото са по-малки, толкова са по-скъпи.
— Иска ми са да са по-големи, та да ги бива и за пазачи — отговори Бретшнайдер, страхувайки се да не обремени много тайния фонд на полицията.
— Дадено — рече Швейк, — такива мога да ви продам по петдесет крони, а ако искате още по-големи, мога да ви ги дам и по четиридесет и пет, но ние забравихме едно нещо. Кутрета ли да бъдат или по-стари кучета, мъжки или женски?
— Все ми е едно — отговори Бретшнайдер, който тук се натъкваше на редица неизвестни за него досега проблеми. — Пригответе ми ги, а аз утре в седем часа вечерта ще дойда да си ги взема. Ще може ли?
— Ще може — сухо отвърна Швейк, — но в тоя случай ще бъда принуден да ви поискам залог от трийсет крони.
— Моля, моля — каза Бретшнайдер, като отброяваше парите. — А сега да пийнем по четвъртинка вино, аз черпя.
Когато изпиха четвъртинката, Швейк поръча още по четвъртинка, след това дойде ред пак на Бретшнайдер, който по тоя случай заяви, че днес не е длъжностно лице и покани Швейк да не се страхува от него и да говори свободно за политика.
Швейк заяви, че в кръчмата той никога не говори за политика, че въобще политиката е залъгалка за малки деца.
Бретшнайдер, напротив, имаше по-революционни схващания и каза, че всяка слаба държава била обречена на гибел, и попита Швейк какво е мнението му по тоя въпрос.
Швейк заяви, че не е имал работа с държавата, но че веднъж попаднало в ръцете му едно слабо санбернарско куче, което той подхранвал с военни сухари, и че то също така умряло.
Когато на масата бе сложена петата четвъртинка, Бретшнайдер се обяви за анархист и попита Швейк в коя организация да се запише.
Швейк му каза, че веднъж един анархист взел от него на изплащане един леонбергер50, който струвал сто крони, и го завлякъл с последната вноска.
Когато наченаха шестата четвъртинка, Бретшнайдер заговори за революцията и против мобилизацията.
Тогава Швейк се наведе към него и му пошепна на ухото:
— В заведението тъкмо влезе един посетител, гледайте да не ви чуе, защото може да си имате неприятности. Ето виждате ли, кръчмарката се разплака.
Госпожа Паливецова наистина плачеше зад тезгяха.
— Защо плачете, госпожа Паливецова? — попита Бретшнайдер. — За три месеца ще спечелим войната, ще дадат амнистия, вашият мъж ще се върне и тогава ще му дръпнем едно пиене за много години.