— Не ми върви на мене с властите, госпожа Мюлерова — ще видите сега колцина ще се изтърсят да купуват кучета — въздъхна Швейк.
Не ми е известно дали господата, на които след преврата51 бе възложено да прегледат полицейския архив, са могли да разшифроват перата на тайния фонд на държавната полиция, където между другото се четеше: „С … 40 крони, Ф … 50 крони, Л … 80 крони“ и т.н. Те решително са изпаднали в грешка, ако са смятали, че С, Ф, Л са началните букви на някои господа, които за 40, 50, 80 и т.н. крони са продавали чешкия народ на черно-жълтия орел52.
„С“ означава санбернарско куче, „Ф“ — фокстериер, а „Л“ значи леонбергер. Всички тия кучета беше откупил Бретшнайдер от Швейк за Дирекция на полицията. Те бяха отвратителни изроди, които нямаха нищо общо с никоя от породите, за които ги беше представял Швейк.
Санбернарското куче беше мелез от нечистокръвен пудел и някой уличен пес, фокстериерът имаше уши на лисичар и ръст на месарски пес, а краката му бяха изкривени, като че беше прекарал английска болест. Леонбергерът с рунтавата си муцуна напомняше салонно мъниче, опашката му беше отсечена, на ръст не бе по-висок от лисичар, а задникът му бе оголен като на прочутите американски голишарчета.
У Швейк се появи и самият Калоус53 и купи едно облещено чудовище, което напомняше хиена, с грива на шотландско овчарско куче. В тайния фонд се прибави ново перо: „Х … 90 крони“.
Изродът бе минал за хрътка.
Но даже и Калоус не успя да изкопчи нищо от Швейк. Успехът му не бе по-добър от Бретшнайдеровия. Дори и най-тънките политически разговори Швейк свеждаше до лекуването на кучешка хрема у кутретата. Най-остроумните и двусмислени уловки завършваха с това, че Бретшнайдер си отвеждаше от Швейк ново, получено чрез най-странна кръстоска страшилище.
И това бе краят на знаменития детектив Бретшнайдер. След като събра в квартирата си седем такива изрода, той се затвори с тях в една задна стая и ги държа гладни, докато не го изядоха.
Той излезе толкова честен, че спести на държавното съкровище разноските за погребението си.
В досието му в Дирекция на полицията в графата „Повишения в службата“ бяха отбелязани следните изпълнени с трагика слова: „Изяден от собствените му кучета“.
По-късно, когато научи за това трагично събитие, Швейк каза:
— Едно не мога да разбера, как ли ще го сглобят при второто пришествие?
Швейк отива на война
Тъкмо в момента, когато горите по течението на река Раб54 в Галиция видяха австрийските войски да преминават реката в паническо бягство и когато долу в Сърбия австрийските дивизии една подир друга ядяха пердаха, който отдавна трябваше да получат, австрийското министерство на войната се сети, че и Швейк би могъл да помогне на монархията да излезе от задънения сокак, в който беше попаднала.
Когато на Швейк донесоха повиквателното: подир една седмица да се яви на лекарски преглед на Стрелецкия остров, той тъкмо лежеше на легло, съборен отново от ревматизма си.
В кухнята госпожа Мюлерова му приготвяше кафе.
— Госпожа Мюлерова — зачу тя от стаята тихия глас на Швейк, — госпожа Мюлерова, елате за малко.
Когато прислужницата застана до леглото му, Швейк ѝ каза със същия тих глас:
— Седнете, госпожа Мюлерова.
В гласа му имаше нещо тайнствено и тържествено. Когато госпожа Мюлерова седна, Швейк се изправи в леглото си и рече:
— Аз отивам на война!
— Господи, Богородице — извика госпожа Мюлерова, — какво ще правите там?
— Ще воювам — отговори Швейк със задгробен глас, — Австрия здравата го е загазила. Горе напират към Краков, а долу се натискат към Унгария. Където и да погледнеш, навсякъде ни тупат здравата, затуй ме и викат на война. Нали ви четох вчера във вестника, че скъпата ни родина са я забулили някакви облаци.
— Ама нали не можете да се помръднете?
— Няма значение, госпожа Мюлерова, ще отида на война с количка. Нали знаете сладкаря на ъгъла, той има една такава количка. Преди години той изкарваше с нея сакатия си и зъл дядо на чист въздух. С тая количка, госпожа Мюлерова, вие ще ме откарате на война.