На Вацлавския площад тълпата около количката на Швейк се разрасна до няколкостотин души, а на ъгъла на улица Краковска тя нанесе побой над един немски студент с фуражка на главата си, който извика на Швейк:
— Heil! Nieder mit den Serben!57
На ъгъла на улица Водичкова в тълпата нахълта конна полиция и я разгони.
Когато Швейк застана пред районния полицейски инспектор и му показа черно на бяло, че днес трябва да се яви пред наборната комисия, последният остана малко разочарован, но за да се попречи на нови изстъпления, нареди количката на Швейк до Стрелецкия остров да се конвоира от двама конни стражари.
Това събитие бе отбелязано в „Пражки официален вестник“58 със следната статия:
Вчера преди обед минувачите по главните пражки улици бяха свидетели на една сцена, която красноречиво говори, че в това велико и сериозно време синовете и на нашия народ могат да дадат бляскав пример на вярност и преданост към престола на стария ни монарх. Сякаш са се върнали времената на древните гърци и римляни, когато Муций Сцевола настоявал да остане на полесражението, без да обръща внимание на изгорялата си ръка. Най-святи чувства и интереси бяха великолепно демонстрирани вчера от един инвалид с патерици, когото една стара бабичка возеше в количка за болни. Тоя син на чешкия народ доброволно, без да обръща внимание на своя недъг, отиде да го зачислят във войската, за да даде живота и имота си за своя император. И ако неговият зов «Към Белград!» намери такъв жив отзвук в пражките улици, това е само доказателство за образцовата любов на пражани към родината и владетелския дом.“
В същия дух писа и „Прагер тагблат“59, който в заключение допълни, че инвалидът-доброволец бил съпровождан от шпалир немци, които с телата си го бранели да не го линчуват чешките агенти на съглашенците.
„Бохемия“60 съобщи за случилото се с пожелание инвалидът-патриот да бъде възнаграден и заяви, че подаръците за незнайния патриот ще бъдат приемани от немските граждани в администрацията на вестника.
Но докато според тия три вестника чешката земя не бе раждала до тоя миг по-благороден гражданин, господата от наборната комисия не бяха на същото мнение.
Особено главният военен лекар Бауце. Той бе неумолим човек, който във всичко съзираше мошеничество, опит за отклонение от службата, от фронта, от куршума, от шрапнелите.
Известна е сентенцията му: „Das ganze tschechische Volk ist eine Simulantenbande“61.
За десет седмици от своята дейност той изчисти десет хиляди деветстотин деветдесет и девет симуланти от единадесетте хиляди цивилни, повикани във войската, и щеше да види сметката и на единадесетхилядния, ако тоя щастливец не беше получил удар тъкмо в момента, когато му беше изревал: „Kehrt euch!“62.
— Изнесете тоя симулант! — каза Бауце, когато установи, че човекът е умрял.
В тоя паметен ден Швейк, наред с много други, се изправи пред него напълно разсъблечен, закривайки свенливо голотата си с патериците, о които се подпираше.
— Das ist wirklich ein besonderes Feigenblatt63 — каза Бауце, — такива смокинени листа и в рая не е имало.
— Освободен като идиот — отбеляза подофицерът, като прелистваше книжата.
— От друго нещо оплаквате ли се? — попита Бауце.
— Тъй вярно, страдам от ревматизъм, но ще служа на негово величество императора до последна капка кръв — каза Швейк скромно, — коленете ми са отекли.
Бауце изгледа страшно храбрия войник Швейк и изрева:
— Sie sind ein Simulant64 — и като се обърна към подофицера, каза с ледено спокойствие:
— Den Kerl sogleich einsperren!65
Двама войници с натъкнати на пушките си щикове поведоха Швейк към гарнизонния затвор.
Швейк тръгна, опирайки се на патериците, и с ужас забеляза, че ревматизмът му започва да изчезва.
Щом видя Швейк да върви пред войниците, госпожа Мюлерова, която го чакаше с количката горе на моста, заплака и остави количката, за да не се върне никога вече към нея.
А добрият войник Швейк вървеше скромно, съпровождан от въоръжените защитници на държавата.
Щиковете блестяха на светлината на слънцето. Когато стигнаха пред паметника на Радецки66 в Мала страна, Швейк се обърна към тълпата, която ги придружаваше:
— Към Белград! Към Белград!
А на пиедестала си маршал Радецки остана мечтателно загледан подир добрия войник Швейк, който с новобранска китка в петелката се отдалечаваше, накуцвайки, с патериците си. В същото време някакъв важен господин съобщаваше на събралия се народ, че карат „дезинтьор“.
60
Вестник на немската националистично и антисемитски настроена буржоазия в Прага. — Б.пр.
66
Австрийски фелдмаршал от чешки произход. Неговото име носи австрийският дунавски параход, който е отвел Ботев и четата му в Козлодуй. — Б.пр.