Наближило бе време за следобедна визитация. Военният лекар доктор Грюнщайн минаваше от легло на легло, а след него вървеше санитарният подофицер с болничната книга.
— Мацуна?
— Тук.
— Клизма с аспирин! Покорни?
— Тук!
— Промивка на стомаха и хинин! Коваржик?
— Тук!
— Клизма и аспирин! Котятко?
— Тук!
— Промивка на стомаха и хинин!
Така предписанията следваха едно след друго, без милост, механично, рязко.
— Швейк?!
— Тук!
Доктор Грюнщайн погледна новодошлия.
— Какво ви е?
— Разрешете да доложа, имам ревматизъм!
Практиката бе научила доктор Грюнщайн да бъде фино ироничен. Тоя му маниер действуваше много по-ефикасно от всякакви крясъци.
— Аха, ревматизъм — каза той на Швейк, — извънредно тежка болест. Истинска случайност е да се разболееш от ревматизъм тъкмо през време на Световната война, когато трябва да идеш на фронта. Трябва да ви е много неприятно.
— Тъй вярно, господин докторе, много ми е неприятно!
— Виж ти, неприятно му било. Много мило от ваша страна, че сте дошли да ви лекуваме ревматизма тъкмо сега. В мирно време всички тия нещастници припкат като козлета, но щом избухне война, веднага ги хваща ревматизъм, веднага коленете им престават да вършат работа. Болят ли ви коленете?
— Тъй вярно, болят ме.
— И по цели нощи не можете да мигнете, нали? Ревматизмът е много опасна, болезнена и тежка болест. Ние тук имаме голям опит в лекуването на ревматиците. Пълната диета и други някои начини на лечение дават много добри резултати. Тук вие ще оздравеете много по-скоро, отколкото в Пйещяни72 и ще отмарширувате за фронта, та дим ще се дига.