И като се обърна към санитарния подофицер, каза:
— Пишете: Швейк, пълна диета, два пъти дневно промивка на стомаха, един път дневно клизма, а какво ще последва след това, ще видим. Сега за сега го заведете в амбулаторията, промийте му стомаха, а като се съвземе, направете му една клизма, но хубава, та като почне да призовава светиите на помощ, ревматизмът му да се уплаши и да избяга.
И като се обърна към всички легла, той произнесе реч, изпъстрена с хубави и дълбокомислени сентенции:
— Недейте смята, че имате работа с някакъв вол, на когото можете да разправяте ментите си на общо основание. Държането ви съвсем не е в състояние да ме изкара от търпение. Знам много добре, че всички сте симуланти, че искате да дезертирате от фронта. Затова се и държа така с вас. Стотици и стотици такива войници са минали през ръцете ми. На тия легла са лежали множество хора, на които не им липсваше нищо друго освен боен дух. Докато другарите им воюваха на фронта, те си мислеха, че могат да се търкалят по леглата, да лапат болничната храна и да чакат да се свърши войната. Оказваше се обаче, че имат голяма грешка и вие всички ще видите, че също така грешите. Дори и след двадесет години ще викате нощем насън, когато ви се присъни как сте симулирали при мене.
— Господин докторе, разрешете да доложа — обади се някой плахо от едно легло до прозореца, — аз съм вече здрав, още през нощта забелязах, че задухът ми е преминал.
— Името ви?
— Коваржик, господин докторе. Вие ми предписахте клизма.
— Добре де, клизмата ще ви я направят на изпроводяк — реши доктор Грюнщайн, — за да не се оплаквате, че не сме ви лекували. Така, а сега всички болни, които прочетох, с подофицера, за да си получат, каквото им се полага.
Така всеки си получи порядъчната порция, която му бе предписана. Но за разлика от някои, които се опитваха да повлияят на изпълнителя на заповедта с молба или заплахи (нищо не се знаело, и те можело да станат санитари и можело да се случи сегашните мъчители някога да им паднат в ръцете), Швейк се държа достойно.
— Не ме щади — насърчаваше той грубиянина, който му правеше клизма, — помни клетвата си. Даже баща ти да е легнал тук или собственият ти брат, направи им клизма, без да ти мигне окото. Имай съзнанието, че върху такива клизми се крепи Австрия и че победата е наша.
На другия ден при визитация доктор Грюнщайн попита Швейк как му харесва военната болница.
Швейк отговори, че тя е възвишено заведение, което е тъкмо на мястото си. За награда покрай вчерашната си дажба той получи още и аспирин, и три праха хинин, които изсипаха в чаша вода, за да ги изпие веднага.
Сам Сократ не е изпил чашата с бучиниш с такова спокойствие, с каквото изпи хинина Швейк, върху когото доктор Грюнщайн искаше да изпробва всички степени на мъченията.
След като завиха Швейк в мокър чаршаф, лекарят, който присъствуваше на тая процедура, го попита харесва ли му. Швейк отговори:
— Тъй вярно, господин докторе, все едно, че съм в плавалнята или правя морска баня.
— Имате ли още ревматизъм?
— Тъй вярно, господин докторе, няма никакво подобрение.
Швейк бе подложен на нови мъчения.
По това време вдовицата на един генерал от пехотата, баронеса фон Боценхайм, изхаби много нерви и енергия, за да открие войника, за когото неотдавна бе съобщил вестник „Бохемия“. Касаеше се за същия оня инвалид, който, каран в болнична количка към наборната комисия, бе надал повика: „Към Белград!“ и чиято патриотична проява бе дала повод на редакцията на „Бохемия“ да отправи призив към читателите си за събиране подаръци на патриотичния герой-инвалид.
Най-сетне, след като направиха справка в Дирекция на полицията, установиха, че това е Швейк. По-нататък диренията бяха значително по-леки. Баронеса фон Боценхайм взе компаньонката си, натовари камериера си с една голяма кошница и потегли за Храдчани.
Бедничката госпожа баронеса нямаше никаква представа какво значи да лежиш във военната болница на гарнизонния затвор. Визитната картичка ѝ отвори вратата на затвора, в канцеларията с нея се държаха извънредно любезно и тя след пет минути узна, че „der brave Soldat Schvejk“73, когото търсеше, лежи в трети павилион, легло № 17. Придружи я сам доктор Грюнщайн, който съвсем се беше объркал.
След обикновената ежедневна процедура, предписана му от доктор Грюнщайн, Швейк тъкмо бе седнал на кревата си. Заобиколили го бяха група измършавели и гладни симуланти, които все още не се предаваха и продължаваха да се борят упорито с доктор Грюнщайн на базата на пълната диета.