Ако ги подслушваше някой, щеше да остане с впечатлението, че се е озовал в някакво общество на кулинари, в някакво висше училище за готвачи или че е попаднал на гастрономичен курс.
— И простите лоени пръжки ги бива за ядене, стига да ги стоплиш — тъкмо разправяше един, който лежеше от „хроничен катар на стомаха“. — След като се стопи лойта, пръжките се изстискват, докато станат сухи, посоляват се, посипват се с черен пипер и, казвам ви, даже и гъшите пръжки не могат да се сравняват с тях.
— Остави ги ти гъшите пръжки — каза един мъж с „рак в стомаха“, — по-вкусно нещо от тях няма. И дума не може да става за сравнение с пръжките от свинска сланина! Разбира се, те трябва да се изпържат така, че да добият златист цвят, както ги приготвят евреите. Те вземат тлъста гъска, смъкват сланината заедно с кожата и я оставят да се пържи.
— Знаете ли, че имате голяма грешка, що се касае до свинските дръжки? — намеси се съседът на Швейк. — Разбира се, аз имам пред вид пръжките от домашна сланина или, както ги казват, домашните пръжки. Техният цвят не е кафяв, но не е и жълт. Той трябва да бъде нещо средно между тези два нюанса. Такива пръжки не бива да бъдат нито твърде меки, нито много корави. Не бива да хрускат, защото в такъв случай са препържени. Трябва да се топят на езика и при това не бива да имате впечатление, че маста тече по брадата ви.
— Кой от вас е ял пръжки от конска сланина? — обади се нечий глас, но не получи отговор, тъй като в помещението се втурна санитарният подофицер:
— Всички по леглата, идва да ви посети една ерцхерцогиня, никой да не си показва мръсните крака изпод одеялото!
Дори и една ерцхерцогиня не би могла да влезе така величествено като баронеса Боценхайм. Подир нея нахлу цялата ѝ свита, в която не липсваше и фелдфебелът — ковчежник на болницата, който във всичко това виждаше тайнствената ръка на някаква ревизия, която ще го откъсне от пълната ясла в тила и ще го хвърли жертва на шрапнелите някъде под телените мрежи на позициите.
Той беше бледен, но още по-бледен беше доктор Грюнщайн. Пред очите му танцуваше малката визитка на старата баронеса с титлата: „Вдовица на генерал“ и всичко онова, което можеше да бъде свързано с тия думи, като връзки, протекции, оплаквания, преместване на фронта и други ужасни неща.
— Ето го и Швейк — каза той, като запазваше привидно спокойствие, и поведе баронеса Боценхайм към леглото на храбрия войник. — Много е търпелив.
Баронеса фон Боценхайм седна на предложения ѝ стол до леглото на Швейк и каза:
— Цески фойник, топро фойник, крипъл фойник74 бъде тапфер фойник75, много обица цески австриец76.
При това тя милваше Швейк по небръснатата му буза и продължаваше:
— Ас цете всицко фъф фестник, ас донесе на вас яде, дъвце, пуси, цица, цески фойник топро фойник. Johan, kommen Sie hier!77
Камериерът, който с рошавите си бакенбарди напомняше Бабински78, домъкна до леглото обемиста кошница. През това време компаньонката на старата баронеса, висока дама с разплакано лице, седна на Швейковото легло и започна да оправя сламената възглавница зад гърба му с твърдото убеждение, че така трябва да се служи на болните герои.
В това време баронесата започна да вади подаръците от кошницата. Дузина печени пилета, обвити в розова копринена хартия и превързани с черно-жълта копринена лента, две бутилки някакъв военен ликьор с етикет: „Gott, strafe England!“79. На обратната им страна бяха изобразени Франц Йосиф и Вилхелм, хванати за ръце, като че се готвеха да играят „Ринги-ринги рае, наш петел играе…“.
След това тя извади от кошницата три шишета вино за реконвалесценти80 и две кутии цигари и елегантно разположи всичко това върху празното легло до Швейк. Накрая прибави и художествено подвързаната книга „Епизоди из живота на нашия владетел“, написана от сегашния многозаслужил главен редактор на нашия официален вестник „Ческословенска република“, който виждаше себе си в стария Франц. След това на леглото се появиха и пакетчета шоколад пак с надпис: „Gott, strafe England!“ и с портретите на австрийския и немския император. На шоколада обаче те не си държаха ръцете, всеки от тях беше нарисуван сам за себе си и взаимно си бяха обърнали гръб.
Хубава беше двуредната четка за зъби с надпис: „Viribus unitis!“81, за да може всеки, който си чисти зъбите, да си спомня за Австрия. Елегантен и много подходящ подарък за фронта и окопите беше несесерът за чистене на нокти. Върху кутията бе изобразен един шрапнел в момента на пръскането му и някакъв човек с каска, който се бе устремил напред с натъкнат на пушката щик. Под това: „Fuer Gott, Kaiser und Vaterland“82. Върху пакетчето с бисквити нямаше картинка, в замяна на това там беше отпечатан следният куплет:
79
Боже, накажи Англия! — Фраза, твърде разпространена в Германия през Първата световна война, израз на разочарованието от Англия, която не остана неутрална. — Б.пр.