с чешки превод на другата страна:
Последният подарък бе един бял зюмбюл в саксия.
Когато всичко това бе разопаковано и наредено на леглото, баронеса Боценхайм не можа да задържи сълзите си. От устата на няколко изгладнели симуланти бяха потекли лиги. Компаньонката на баронесата подпираше седналия Швейк и също се бе просълзила. Тихо бе като в черква, но изведнъж тишината бе нарушена от Швейк, който неочаквано сключи ръце за молитва:
— Отче наш, който си на небето, да се свети името ти, да дойде царството ти… пардон, милостива госпожа, не е така, аз исках да кажа: господи боже, небесни отче, благослови даровете, с които твоята щедрост ни дарява. Амин!
След тия думи той взе от леглото едно от пилетата и започна да го унищожава под ужасния поглед на доктор Грюнщайн.
— Ах, какъв апетит има войничето — с възхищение прошепна старата баронеса на доктор Грюнщайн, — той сигурно е вече оздравял и може да замине за фронта. Много се радвам наистина, че всичко му е толкова сладко.
След това тя обиколи леглата и раздаде цигари и шоколадени бонбони. После се върна при Швейк, погали косата му с думите: „Behüt euch Gott!“83 и излезе с цялата си свита.
Преди още да се върне доктор Грюнщайн отдолу, където отиде да изпрати баронесата, Швейк успя да раздаде пилетата и болните ги излапаха с такава бързина, че доктор Грюнщайн не намери пилета, а само купчина кости, оглозгани така хубаво, сякаш пилетата бяха попаднали живи в гнездото на лешояди и там оглозганите им кости бяха жарени от слънцето в продължение на няколко месеца.
Изчезнал беше и военният ликьор, и трите шишета вино. В стомасите на болните бяха потънали и шоколадите, и пакетчето бисквити. Някой дори бе изпил и шишенцето с лак за нокти, което бе открил в несесера, и бе нахапал пастата за зъби, придадена към съответната четка.
След като се върна, доктор Грюнщайн зае отново войнствената си поза и държа дълга реч. Посещението беше свършило и от сърцето му падна камък. Купчината оглозгани кости утвърди убеждението му, че всички са непоправими.
— Войници — подхвана той, — ако имахте поне малко мозък, щяхте да оставите на мира всичко това и щяхте да си кажете: ако го изядем, господин докторът ще види, че не сме тежко болни. Вие сами доказахте, че не цените добрината ми. Помпам ви стомасите, правя ви клизми, стремя се да ви държа на пълна диета, а вие вземете, та преядете. Искате да получите катар на стомаха ли? Много се лъжете, преди да се опитат стомасите ви да смелят храната, аз ще ги изчистя така основно, че ще ме помните, докато сте живи, че един ден и на децата си ще разправяте как някога сте яли пилета и сте се наплюскали с разни други лакомства, но как всичко това не е останало в стомаха ви нито четвърт час, понеже е било изпомпано още топло-топло оттам. И така, значи, един по един след мене, за да не забравите, че не съм вол като вас и че съм поне малко по-хитър от всички ви заедно. Освен това съобщавам ви, че утре ще ви пратя комисия. Омръзна ми да ви гледам да се търкаляте тук напълно здрави. Току-що доказахте, че ви няма нищо, иначе нямаше да можете само за пет минути да замърсите стомасите си до такава степен. И така, ходом марш!
Когато дойде ред на Швейк, доктор Грюнщайн го погледна и някаква реминисценция за днешното посещение го накара да запита:
— Вие познавате ли баронесата?
— Тя е моята незаконна майка — отговори Швейк спокойно, — още невръстно дете, тя ме подхвърлила и сега отново ме намира…
Доктор Грюнщайн каза лаконично:
— На Швейк после направете и клизма.
Вечерта болните по леглата бяха унили. Преди няколко часа само стомасите на всички бяха пълни с различни хубави и вкусни неща, а сега там имаше само слаб чай и две-три хапки хляб.
Номер двадесет и първи се обади откъм прозореца:
— Другари, вярвате ли, че обичам повече пържените пилета, отколкото печените?
Някой изръмжа:
— Да му направим мечка.
Но всички бяха толкова отмалели след несполучливата гощавка, че никой не се помръдна.
Доктор Грюнщайн устоя на думата си. На следната сутрин дойдоха няколко военни лекари от прословутата комисия.