Те минаваха важно между леглата и от устата им не се чуваше нищо друго освен: „Покажете си езика!“
Швейк с такова усърдие изплези езика си, че лицето му доби идиотски израз, а очите му се притвориха:
— Разрешете да доложа, господин щабарцт84: по дълъг не мога да го изплезя.
Между Швейк и комисията се подхвана интересен разговор. Швейк твърдеше, че е направил забележката от страх да не помислят, че си крие езика.
Членовете на комисията, напротив, се различаваха забележително в мненията си за Швейк.
Половината от тях твърдеше, че Швейк е „ein blöder Kerl“85, другата половина — че е негодник, който си бие шега със службата.
— Гръм и мълнии! — изрева на Швейк председателят на комисията. — Не си въобразявайте, че ще ни надхитрите.
Швейк гледаше комисията с божественото спокойствие на невинно дете.
Главният щабен лекар се приближи до самия Швейк.
— Ех, морско свинче такова, как ми се иска да зная какво си мислите сега?
— Съвсем нищо, господин докторе. Аз изобщо не мисля.
— Himmel Donnerwetter!86 — прогърмя един от членовете на комисията, като дрънкаше със сабята си. — Значи, той изобщо не мисли. А защо бе, сиамски слоне, защо не мислиш?
— Аз не мисля, господин докторе, защото това е забранено на войниците в казармата. Когато служех в деветдесет и първи полк, нашият господин капитан винаги казваше: „Войникът не бива да мисли. Вместо него мислят началниците му. Щом войникът започне да мисли, той вече не е войник, а някакъв си въшлив цивилен. Мисленето не води…“
— Затваряйте си устата! — прекъсна го разяреният председател на комисията. — За вас ние събрахме вече достатъчно сведения… Der Kerl meint: man wird glauben, er sei ein wircklicher Idiot87. Вие не сте никакъв идиот, Швейк, хитър сте, изпечен сте, негодяй сте, уличник, мошеник, разбирате ли…
— Тъй вярно, разбирам.
— Казах ли ви да си затваряте устата, не чухте ли?
— Тъй вярно, чух. Вие казахте да си затварям устата.
— Himmelherrgott88, затворете я тогава, щом съм ви заповядал, знаете много добре, че не бива да плямпате.
— Тъй вярно, знам, че не бива да плямпам.
Военните господа се спогледаха и извикаха фелдфебела.
— Този човек — каза главният щабен лекар от комисията като посочи Швейк — ще го заведете долу в канцеларията и ще почакате нашия доклад и рапорт. Ще му избият в гарнизонния затвор това плямпане от главата, Здрав е, чешитът му, като бик, а симулира и плямпа на всичкото отгоре и си прави майтап с началниците. Мисли, че те са тука само за негово удоволствие, че цялата служба е майтап — комедия. В гарнизонния затвор, Швейк, ще ви покажат каква диария е службата.
Швейк тръгна с фелдфебела към канцеларията. Като минаваха през двора, той си тананикаше:
И докато в канцеларията дежурният офицер ревеше на Швейк, че такива негодници като него трябва да бъдат разстрелвани, комисията горе в болничните стаи изтребваше симулантите. От седемдесетте пациенти се спасиха само двама. Единият бе с отнесен от граната крак, а другият имаше истинска костна туберкулоза.
Те единствени не чуха думата tauglich, всички останали, включително и тримата умиращи туберкулозни, бяха намерени годни за фронтова служба. И по тоя случай главният щабен лекар не можа да устои на съблазънта да произнесе реч.
Речта му бе изпъстрена с най-разнообразни псувни, а по съдържание беше сбита: всички били добичета, скотове и смет. Единствената възможност да се върнат в човешкото общество и след войната да получат прошка, задето са искали да изклинчат от фронта и са симулирали, била да се сражават храбро за негово величество императора. Той лично обаче не вярвал в тази възможност и смятал, че всички ги чака въжето.
Някакъв младичък военен лекар, чиста и непокварена още душа, помоли главния щабен лекар да му позволи да каже и той няколко думи. Неговата реч се отличаваше от речта на началника му с оптимизъм и наивност. Той говори на немски.
Говори дълго за това как всеки от тях, като напуска болницата, за да отиде в полка си на фронта, трябва да бъде победител и рицар. Той бил убеден, че на бойното поле те ще боравят сръчно с оръжието и ще бъдат честни във всички военни и частни работи. Че ще бъдат непобедими воини, които помнят славата на Радецки и принц Евгени Савойски89. Че за монархията ще оплодят с кръвта си обширните поля на славата и победоносно ще довършат делото, което им е предопределила историята. Със смела решителност, презирайки живота си, те ще се устремят напред под надупчените знамена на полковете си към нова слава, към нови победи.