— Иначе какво ново има по вас?
— Преди всичко загуби се тилната ни охрана, след това офицерята са се събрали днес на ешмедеме в попската къща, а войниците са плъзнали по селото и вършат най-различни неморални деяния с местното женско население. Преди обяд вързаха един войник от вашата рота, задето се беше покатерил на един таван подир една седемдесетгодишна бабичка. Тоя човек обаче е невинен, тъй като в заповедта по батальона не беше определена възрастта, до която се разрешава тая работа.
— Разбира се, — каза Швейк, — невинен е, защото, когато такава бабичка се качва по стълба нагоре, човек не може да види лицето ѝ. Точно такъв случай имаше и на маневрите край Табор. Един от нашите взводове го бяха разквартирували в кръчмата и там в коридора някаква жена миела пода. Някой си Храмоста от нашите се завъртял около нея и я потупал по — как да го кажа — по полата. Ама полата ѝ била една такава, много развита, и като я плеснал първия път, тя нищо, плесне я втори път, тя пак нищо, плесне я трети път, тя пак нищо, като че ли не я засяга, и тогава той се решил да действува, а тя спокойно продължила да си мие пода. След това обърнала към него лицето си и му казала: „Хвана ли се на въдицата, а, войниче?“ Бабата била над седемдесет години и после разправяла за това из цялото село. А сега бих си позволил да ви попитам, не ви ли затвориха и вас в мое отсъствие?
— Нямаше подходящ случай — извини се Марек, — но що се отнася до тебе, трябва да ти съобщя, че в батальона беше издадена заповед за арестуването ти.
— Няма значение — отбеляза Швейк, — напълно правилно са постъпили, батальонът е бил длъжен да постъпи така и да издаде заповед за арестуването ми, това го налага дългът, нали толкова дълго време не са имали никакви известия за мене. От страна на батальона тук няма никакво престараване. Та ти казваш, че всички офицери били в попската къща на ешмедеме, а? В такъв случай трябва да ида да се представя, да знаят, че отново съм си тук, и без туй поручик Лукаш трябва да е много загрижен за мене.
Швейк тръгна към попската къща със сигурна войнишка стъпка, като си тананикате:
След това Швейк влезе в попската къща и се заизкачва по стълбите, които водеха към горния етаж, откъдето се чуваха гласовете на офицерите.
Говореха най-различни работи и тъкмо перяха кирливите ризи на бригадата, разправяха за безредието в щаба; адютантът на бригадата поиска също да налее масло в огъня, на който пържеха бригадата, и забеляза:
— Нали телеграфирахме заради оня, Швейк, Швейк…
— Hier! — извика зад полуотворената врата Швейк, влезе вътре и повтори: — Hier! Melde gehorsamst, Infanterist Schweik. Kompanieordonanz elfter Marschkompanie.686
Като видя слисаните лица на капитан Загнер и поручик Лукаш, по които се четеше някакво тихо отчаяние, без да чака въпроси, той извика:
— Разрешете да доложа, искаха да ме застрелят, защото съм изменил на негово величество императора.
— Господи боже мой, какво говорите, Швейк? — отчаяно извика пребледнелият поручик Лукаш.
— Тъй вярно, господин поручик, работата беше такава…
И Швейк подробно започна да разказва какво се беше случило с него.
Гледаха го като втрещени. Той разказваше с всевъзможните му подробности, не забрави да отбележи дори, че на яза, на който го беше сполетяло нещастието, имало много хубави незабравки. След това, когато започна да изброява татарските имена, с които се беше запознал по време на пътешествието си, като например Халимулабалибей, към които той добави и цял ред имена, измислени от него самия, като Валиволаваливей, Малимуламалимей, поручик Лукаш не можа да се сдържи и му направи бележка:
— Ще те ритна, говедо. Продължавай кратко, но ясно.
Ала Швейк продължи и по-нататък с всичката си последователност, докато стигна до процеса, в който искаха да го осъдят по съкратената процедура, и до генерала и майора. Не забрави да спомене, че генералът бил кривоглед с лявото око, а пък майорът имал сини очи.
— Гледа ме с тях и фучи — добави той, римувайки „очи“ с „фучи“.
Командирът на 12-а рота Цимерман хвърли по Швейк канчето, с което пиеше купената от евреина силна ракия.
Швейк продължи съвсем спокойно и разказа как се стигнало след това до духовната му утеха и как майорът спал до заранта в обятията му. После по блестящ начин защити бригадата, където го бяха изпратили, след като батальонът си го беше изискал като изчезнал. И накрая, като представи на капитан Загнер документите, от които се виждаше, че е бил освободен от висшата инстанция на бригадата, без да се хвърля каквото и да било съмнение върху него, добави: