— Позволявам си да доложа, че господин подпоручик Дуб се намира в бригадата със сътресение на мозъка и поръча да поздравя всички. Моля да заповядате да ми платят заплатата и джебните пари.
Капитан Загнер и поручик Лукаш си размениха въпросителни погледи, но в тоя миг вратата се отвори и в стаята внесоха в някакъв чебър димяща супа от свински дреболии.
Това бе началото на удоволствията, които очакваха.
— Слушай какво ще ти кажа, негодник с негодник — рече на Швейк капитан Загнер, който поради предстоящото пиршество беше в приятно настроение, — тебе те спасява само нашият банкет.
— Швейк — добави поручик Лукаш, — ако се случи още нещо, лошо ви се пише, да знаете.
— Тъй вярно, господин поручик, лошо ми се пише — изкозирува Швейк, — когато е на война, човек трябва да знае и познава…
— Изчезвайте! — изрева му капитан Загнер.
Швейк изчезна и отиде долу в кухнята. Там смазаният Балоун се беше върнал вече и молеше да му разрешат да прислужва на поручика си през време на банкета.
Швейк пристигна тъкмо навреме, за да присъствува на полемиката между готвача Юрайда и Балоун.
При това Юрайда си служеше с доста неразбрани изрази.
— Ти си продънено банкетно черво — казваше той на Балоун, — тебе да те оставят, ще плюскаш до изпотяване, а пък ако ти дам да занесеш горе кървавицата, ще вземеш да светотатствуваш с нея по стълбите.
Кухнята сега имаше друг вид. Фелдфебелите на батальона и ротите лапаха тук това, което им се полагаше според длъжностите и съгласно предварително изработения план от готвача Юрайда, батальонните писари, ротните телефонисти и няколко подофицери ядяха лакомо от един ръждив леген супа от дреболии, разредена с гореща вода, за да стигне за всички.
— Наздар! — каза фелдфебелът Ванек на Швейк, като глождеше едно свинско краче. — Преди малко идва школникът Марек и съобщи, че сте се върнали вече и че сте облекли нов мундир. Хубава каша ми забъркахте вие. Уплаши ме, че сега нямало да можем да уредим е бригадата въпроса за мундира ви. Вашият мундир се намира на яза на езерото и ние вече съобщихме за това чрез батальонната канцелария в бригадата. При мене се водите като удавен при къпане, вие изобщо нямате нужда да се връщате и да ни създавате неприятности с двете си униформи. Нямате представа каква каша забъркахте на батальона. Всяка част от вашата униформа се води на отчет у нас. Намира се в списъка на мундирите, зачислени на ротата, и се води на приход. Ротата разполага с един мундир повече. За това аз направих съобщение до бригадата. Сега от бригадата ще ни съобщят, че там сте получили нов мундир. А тъй като през това време аз съобщих в редовния си отчет за състоянието на облеклото, че имаме един мундир в повече… Знам ги аз тия работи, могат да ми направят и ревизия. Заради такава дреболия ще довтасат чак от интендантството. Но когато се загубят две хиляди чифта обувки, никой не го е еня…
— Но у нас, виждате ли, се губи вашият мундир — трагично продължи Ванек, изсмуквайки мозъка от кокала, който му беше попаднал в ръката, и вадейки загнездилите се в него остатъци с кибритена клечка, която му служеше вместо клечки за зъби — и заради тая дреболия тук положително ще ни изпратят контролна комисия. Когато бях в Карпатите, бяха ни пратили контролна комисия само защото не спазвахме строго наредбата за ботушите, съгласно която ботушите на умрелите от измръзване войници трябваше да се събуват, без да им се нанася повреда. Събувахме ги ние, събувахме — е, и в два случая ботушите се разпраха по шевовете, а пък един ги беше разнебитил още преди смъртта си. И ето ти нещастието готово. Веднага довтаса един полковник от интендантството и ако не го беше бухнал един руски снаряд в главата още с пристигането му, ако не го беше съборил долу в ямата, не знам какво щеше да излезе от тая работа.
— Смъкнаха ли и неговите ботуши? — попита Швейк с интерес.
— Смъкнаха ги — каза замислено Ванек, — но никой не можа да разбере кой ги е смъкнал, така че дори и ботушите на полковника не можаха да бъдат включени в отчета.
Готвачът Юрайда се върна отгоре и погледът му падна първо върху смазания Балоун, който, огорчен и съсипан, седеше на пейката до печката и в страшно отчаяние наблюдаваше отслабналия си корем.
— Като те гледам такъв, приличаш на исихаст — съжали го ученият готвач Юрайда. — Привържениците на тая секта също по цели дни гледали пъпа си, докато в края на краищата започвали да забелязват нимбус около него. Тогава те смятали, че са постигнали третата степен на съвършенството.