— По този въпрос съм разисквал още преди войната с господин околийския управител.
„Mit deinem Bezirkshaupmann kannst du mir Arsch lecken“689 — помисли си щабният лекар и беше благодарен на случая, че няколко санитарни коли тръгнаха нагоре през Зултанка към Камионка-Струмилова.
Швейк не можа да види фелдфебел-школника Биглер, когато пристигна в бригадата, защото от два часа той пак седеше на едно от съоръженията с автоматично подмиване, предназначено за офицерите от бригадата.
Може смело да се каже, че на подобни места фелдфебел-школникът Биглер никога не си губеше времето, понеже си преповтаряше всички славни сражения на славните австроунгарски войски, като се почне от битката при Ньордлинген на 6 септември 1643 година и се свърши със Сараевската битка на 19 август 1878 година.
Когато дръпваше за не знам кой път верижката на клозета и водата с шум нахлуваше в легенчето, примижавайки, той си представяше рева на боевете, кавалерийските атаки и оръдейния тътнеж.
Срещата на подпоручик Дуб с фелдфебел-школника Биглер не беше от най-симпатичните и положително стана причина служебните и извънслужебните им отношения в бъдеще да нагарчат.
Работата се състоеше в следното. Подпоручик Дуб, който за четвърти път се опитваше да влезе в клозета, извика крайно ядосан:
— Кой е там?
— Фелдфебел-школникът Биглер, 11-а рота, Н-ти батальон, 91-ви полк — гласеше гордият отговор.
— Тук — представи се конкурентът зад вратата — подпоручик Дуб от същата рота.
— Веднага ще свърша, господин подпоручик!
— Чакам!
Подпоручик Дуб нетърпеливо поглеждаше часовника си. Никой няма да повярва колко енергия и упоритост са необходими, за да се издържи в такова положение още петнайсет минути пред вратата, след това още пет и след това нови пет и на чукането, тропането и ритането по вратата да се получава все един и същ отговор:
— Веднага ще свърша, господин подпоручик.
Подпоручик Дуб бе обхванат от истинска треска особено когато след обнадеждаващото прошумоляване на хартията изминаха нови седем минути, без вратата да се отвори.
Фелдфебел-школникът Биглер на всичко отгоре беше и толкова нетактичен, че все още не пускаше водата.
В лека треска подпоручик Дуб започна да мисли дали не би трябвало да се оплаче на командира на бригадата, който може би ще заповяда да се изкърти вратата и да изнесат оттам фелдфебел-школника Биглер. Хрумна му също така, че това може би е нарушение на чинопочитанието.
Едва след нови пет минути подпоручик Дуб забеляза, че всъщност вече няма работа тук, тъй като всичко отдавна му беше минало. Той остана обаче пред клозета заради принципа, като продължаваше да рита вратата, зад която се чуваше все същото.
— In einer Minute fertig, Herr Leutnant!690
Най-сетне той чу как Биглер пусна водата и след миг двамата застанаха лице срещу лице.
— Господин фелдфебел — загърмя срещу него подпоручик Дуб, — да не мислите, че идвам тук със същата цел като вас? Аз дойдох, защото вие при пристигането си в бригадата не ми се представихте. Не знаете ли устава? Знаете ли пред кого сте ме пренебрегнали?
Известно време фелдфебел-школникът Биглер съобразява на ум дали наистина не е извършил нещо, което би било несъвместимо с дисциплината и чинопочитанието.
В това отношение в неговите знания имаше чудовищна празнина и пропаст.
В школата никой не им беше чел как трябва да се държи в такъв случай низшият офицерски чин по отношение на по-висшия. Дали не трябваше, без да се е доизходил, да излети през вратата на клозета, придържайки с една ръка панталоните си, а с другата отдавайки чест?
— Хайде, отговаряйте, господин фелдфебел! — предизвикателно викаше подпоручик Дуб.
В този момент фелдфебел-школникът измисли твърде прост отговор, който разреши въпроса.
— Господин подпоручик, когато пристигнах в бригадата, аз не знаех, че вие се намирате тук, а като уредих работата си в канцеларията, веднага отидох в клозета, където останах до вашето идване.
Веднага след това той добави тържествено:
— Господин подпоручик Дуб, представя ви се фелдфебел-школникът Биглер.
— Сам виждате, че това не е дребна работа — каза подпоручик Дуб с горчивина, — според мен, господин фелдфебел, вие още с идването си в щаба на бригадата трябваше да попитате в канцеларията дали случайно тук не се намира и някой офицер от вашия батальон, от вашата рота… За вашето държане ще вземем решение в батальона. Заминавам там с кола и вие ще дойдете с мене. Никакво „но“!
Да, фелдфебел-школникът Биглер възрази, че в щаба на бригадата са му изработили маршрут за пътуване с влака. С оглед на рефлексите на ануса му този начин на пътуване му се струваше много по-изгоден. Та всяко дете знае, че автомобилите не са пригодени за такива неща. Преди да пропътуваш 180 километра, гащите ти отдавна да са се напълнили.