— Помириши бе, хаймана!
Швейк помириса и отбеляза:
— Не бих искал да ме удрят с него в носа, мирише на гробища.
Спокойната и разсъдлива реч хареса на щабния тъмничар.
— Хе — рече той, като ръгна Швейк с юмрук в корема, — стой прав, имаш ли нещо по джобовете? Ако имаш цигарки, остави си ги, а парите дай тук, за да не ти ги откраднат. Повече нямаш ли? Наистина ли нямаш? Недей лъга. Лъжата се наказва.
— Къде ще го сложим? — попита фелдфебелът Ржепа.
— Ще го сложим в №. 16 — реши щабният тъмничар, — при опия, дето са по долни гащи, не видяхте ли, че на досието му господин Линхард е писал: „Streng behüten, beobachten!“92.
— Да, да — обърна се той тържествено към Швейк, — с мръсниците ние се държим мръсно. Когато някой се противи, замъкваме го в карцера и там му премазваме ребрата и го оставяме да лежи, докато псовиса. Имаме право. Така постъпихме с оня, месаря, нали помниш, Ржепа?
— Ама зор видяхме с него, а, господин тъмничар — отговори замечтано фелдфебелът Ржепа, — какъв здравеняк беше само! Газих го над пет минути, чак тогава ребрата му пропукаха и от устата му шурна кръв. А след това живя още десет дена. Истинска хидра.
— Гледай хубаво, хаймана с хаймана, така се разправяме ние с всички, които се противят — каза щабният тъмничар Славик, привършвайки педагогическото си изложение, — или пък с ония, които искат да избягат. Та това е самоубийство, което при нас също се наказва. Или, не дай си боже, лайнар с лайнар такъв, да ти хрумне, да се оплачеш от нещо, като дойде инспекция. Като дойде инспекция и попита: „Имате ли да се оплачете от нещо?“ — ти, пърчо, трябва да застанеш мирно, да козируваш и да отговориш: „Съвсем нямам. Напълно съм доволен.“ Какво ще кажеш, гад, повтори!
— Съвсем нямам. Напълно съм доволен — повтори Швейк с толкова мил израз на лицето си, че успя да измами щабния тъмничар, който сметна това за искрено и честно старание.
— Хайде, съблечи се по долни гащи, да те заведем в № 16 — каза любезно той, без да добави нито мръснико, нито пърчо, нито гад такъв, както беше навикнал.
В № 16 Швейк се озова в средата на деветнадесет мъже по долни гащи. Всички те бяха изпратени тук с резолюцията: „Streng behüten, beobachten!“ Пазеха ги много грижливо, за да не избягат.
Ако долните гащи бяха чисти и на прозорците нямаше решетки, на пръв поглед човек би останал с впечатлението, че е попаднал в гардероба на някоя баня.
Фелдфебелът Ржепа предаде Швейк на „цимеркоменданта“93, космат и разгърден тип. Последният записа името му на някакво късче хартия, което висеше на стената, и му каза:
— Утре имаме театър. Ще ви заведат на проповед в параклиса. Ние всички, които сме по долни гащи, стоим точно под амвона. Ще видиш какъв майтап ще бъде.
Както във всички затвори и арести, така и в гарнизонния затвор домашният параклис се радваше на голяма любов. Работата не бе в това, че принудителното посещение на затворския параклис можеше да сближи посетителите с бога или че затворниците научаваха нещо повече за нравствеността. За такива глупости и дума не може да става.
Богослуженията и проповедите бяха приятно разнообразие в скуката на гарнизонния затвор. Работата не се състоеше в това, че затворниците се приближаваха до бога, но в това, че из пътя по коридора или на двора имаше надежда да намерят някой фас от цигара или пура. Бог биваше изместван на най-заден план от малката угарка, която се търкаляше безнадеждно в плювалника или някъде в прахта на земята. Тоя малък вонещ предмет побеждаваше бога и биваше ценен много по-високо от спасението на душата.
А после следваше и самата проповед, истинско развлечение и майтап.
Фелдкурат94 Ото Кац беше просто очарователен човек. Проповедите му бяха необикновено увлекателни, духовити и освежаващи скуката на гарнизонния затвор. Той умееше толкова хубаво да бръщолеви за безконечната милост божия, да ободрява пропадналите затворници и лишените от чест мъже. Толкова хубаво умееше да псува от амвона и от олтара. Как чудно само изреваваше от олтара своето: „Ite missa est!“95. По оригинален начин той провеждаше цели богослужения и бе в състояние да разбърка съвсем реда на светата литургия, да измисля, когато бе вече много пиян, нови молитви и нова литургия, свой собствен ритуал, нещо, което никога още не е бивало.
А можете ли да си представите комедията, когато се подхлъзнеше и паднеше с потира, със светото причастие или с литургичната книга в ръка и веднага след това обвинеше на всеуслишание министранта96 от наказателната рота, че нарочно му е подложил крак, и преди още да раздаде причастието, му друснеше карцер и връзване на пръсти.