От висотата на амвона той погледна двадесетте бели ангели по долни гащи, които се забавляваха не по-зле от останалите. Отзад играеха на „месо“102.
— Бива си го — прошепна Швейк на своя съсед, върху когото тежеше подозрението, че за три крони е отсякъл със секира пръстите на дясната ръка на приятеля си, за да го освободят от фронта.
— Тепърва има да гледаш — отвърна съседът му, — днес той пак се е нарязал здравата, пак ще започне да разправя за трънливия път на греха.
Фелдкуратът наистина днес бе в знаменито настроение. Без сам да знае защо, непрекъснато се навеждаше от амвона и по едно време малко остана да загуби равновесие и да падне долу.
— Я попейте нещо, момчета — извика той надолу, — или може би искате да ви науча някоя нова песничка? Хайде пейте с мен тогава!
Дръвници с дръвници, вие никога няма да я научите — продължи фелдкуратът, — аз съм на мнение, че трябва да ви разстрелят всички до един, разбрахте ли? Аз твърдя това, нищожества недни, от това божие място, тъй както бог е същество, което не се бои от вас и което така хубаво ще ви разиграе, та свят ще ви се мае, понеже вие не се решавате да преминете към Христа, а предпочитате да вървите по трънливия път на греха.
— Ето, казах ли ти, здравата се е нарязал — радостно прошепна съседът на Швейк.
— Трънливият път към греха, хлапаци прости, е път на борба с порока. Вие, лекомислени чеда, предпочитате да се търкаляте в карцера, отколкото да се върнете към бога-отца. Устремете своя взор по-надалече и по-нагоре към висините на небето и ще победите, ще легне смирение в душата ви, уличници такива. Аз бих помолил оногова там отзад да не пръхти, защото не е кон, нито пък се намира в обор, а в храма господен. Обръщам ви внимание върху това, любимци мои. Впрочем на кое място прекъснах? Ja, über den Seelenfrieden, sehr gut.103 Недейте забравя, говеда с говеда, че сте хора и че даже и през тъмните облаци би трябвало да прозирате в далечните простори и да знаете, че тук всичко е до време, но че бог е вечен. Sehr gut, nicht wahr, meine Herren104. На вас, диванета с диванета, ви се иска да се моля за вас по цели дни и нощи, та милосърдният бог да влее душата си във вашите студени сърца и със светата си милост да изтрие греховете ви, за да бъдете негови вечно и да ви възлюби навсегда, нали така, нехранимайковци? Но ще имате да вземате. Аз няма да ви въведа в рая. — Фелдкуратът хлъцна. — Няма. Свършено — повтори той заинатен, — нищо не ще направя за вас, хич и през ум не ми минава, тъй като вие сте непоправими негодници. По вашите пътища не ще ви води благостта господня, лъхът на божията любов не ще ви осени, тъй като на милия ни господ-бог няма да му мине и през ума да се занимава с такива разбойници. Чувате ли какво казвам, вие, тук долу по долните гащи?
Двадесетте чифта долни гащи погледнаха нагоре и казаха в един глас:
— Тъй вярно, чуваме.
— Не е достатъчно само да чувате — продължи проповедта си фелдкуратът, — тъмният облак на живота, в който божията усмивка не ще ви отнеме скръбта, чувате ли, простаци, тъй като и божията добрина има свои граници, онова муле отзад да не се хили, защото ще заповядам да го държат затворен, докато пукне. А вие там долу не си въобразявайте, че се намирате в механата. Бог е във висша степен милостив, но само за порядъчните хора, не и за измета на човешкото общество, който не се ръководи по божиите закони, нито по уставите. Това е то, което исках да ви кажа. Да се молите, не умеете и мислите, че ходенето на черква спада към развлеченията, че е нещо като театър или кино. Но ще ги избия аз от главите ви тия мисли, да не би да си въобразявате, че съм поставен тук само да ви забавлявам и да ви доставям радост в живота. Ще взема да ви разсадя по карцерите, и ще го направя, негодници такива. Губя си само времето с вас и виждам, че всичко е съвсем безполезно, дори и самият маршал или сам архиепископът да дойдеше, вие пак не бихте се поправили, не бихте се обърнали към бога. И все пак един ден вие ще си спомните за мене, че съм ви мислил доброто.
Между двадесетте чифта долни гащи се чу хълцане. Плачеше Швейк.
Военният проповедник погледна надолу. Там стоеше Швейк и триеше очите си с пестници. Наоколо личеше радостно одобрение.
102
Игра, подобна на бъз; за удряне се поднася ръка, но не под мишницата, а на задните части. — Б.пр.