Военният проповедник продължи, като посочи Швейк:
— Нека всеки да вземе пример от тоя човек. Какво прави той? Плаче. Недей плака, казвам ти, недей плака! Разкайваш ли се? Искаш да се поправиш? Това, момченце, няма да ти се удаде толкова лесно. Сега плачеш, а като се върнеш в килията, пак ще си останеш същият негодяй, както и преди. Има още много да размишляваш за безкрайната милост и милосърдие божие, още много да се стараеш, за да може твоята грешна душа да намери в света истинския път, по който да тръгне. Ето ние виждаме, че днес тук се разрева един мъж, който иска да се поправи, но какво вършите вие, останалите? Съвсем нищо. Оня там преживя нещо, сякаш родителите му са били преживни животни, а пък тия тук в самия храм господен търсят въшки в ризите си. Не можете ли да се пощите в килията, ами сте оставили тая работа тъкмо за през време на богослужението? Господин щабен тъмничарю, вие не обръщате никакво внимание. Абе нали всички сте войници, а не някакви простаци цивилни. Дръжте се, както подобава на войници, та макар и да сте в черква. Заловете се, дявол да го вземе, да търсите бога, а въшките търсете в къщи. С това, уличници, аз свършвам и ви моля през време на литургията да се държите прилично, за да не се случи като миналия път, когато задните там разменяха държавно бельо за хляб и го плюскаха тъкмо когато изнасяха светите дарове.
Фелдкуратът слезе от амвона и отиде в сакристията, където подир него влезе и щабният тъмничар. След малко последният излезе, насочи се право към Швейк, измъкна го от групата на двадесетте чифта долни гащи и го отведе в сакристията.
Фелдкуратът се беше разположил удобно на масата и си свиваше цигари.
Когато Швейк влезе, фелдкуратът каза:
— Ето я и птичката, значи. Аз размислих всичко и струва ми се, че съм проникнал до дъното на душата ти, разбираш ли, негоднико? Това ми се случва за първи път някой да ми се разплаче в черква.
Той скочи от масата, хвана Швейк за раменете, раздруса го и застанал под големия мрачен образ на Франциск Салески105, изрева:
— Признай, негоднико, че се разплака само на майтап!
Франциск Салески въпросително гледаше към Швейк. От другата страна пък, от друга икона, към Швейк бе отправил учудения си поглед друг някакъв мъченик, в чийто задник тъкмо проникваха зъбците на трион, с който някакви римски войници го режеха. В същото време по лицето на мъченика не личеше никакво страдание, но и никаква радост и мъченически ореол. Погледът му беше само учуден, като на паднал от небето, и сякаш искаше да каже: „Как така, моля ви се, откъде накъде, какви са тия работи, дето ги правите с мене?“
— Господин фелдкурат, разрешете да доложа — каза Швейк сериозно, като заложи всичко на една карта, — изповядвам се пред всемогъщия и пред вас, достойни отче, който сте на мястото на бога, че се разплаках наистина само на майтап. Аз видях, че ви липсва един разкаян грешник, когото вие напразно търсехте в проповедта си. Тогава аз наистина поисках да ви доставя удоволствие, за да не си помислите, че не се срещат вече справедливи хора, а колкото за себе си, исках да се помайтапя, за да ми олекне.
Фелдкуратът погледна изпитателно простодушието лице на Швейк. Слънчев лъч затрептя върху мрачния образ на Франциск Салески и топло огря сащисания мъченик на отсрещната стена.
— Вие започвате да ми харесвате — каза фелдкуратът, като седна отново на масата. — От кой полк сте? — и се разхълца.
— Аз, господин фелдкурат, се числя и не се числя към деветдесет и първи полк и изобщо не зная каква е моята работа.
— А за какво собствено сте попаднали тук? — запита фелдкуратът, без да престане да хълца.
От параклиса долитаха звуците на хармониум, който заместваше органа. Изпълнителят, учител, който бе затворен заради дезертьорство, свиреше на хармониума най-тъжните черковни мелодии. С хълцането на военния проповедник тия звуци се сливаха в нова дорийска гама106.
— Съвсем не зная, господин фелдкурат, аз наистина не зная защо съм попаднал тук и не се оплаквам, задето съм затворен. Аз съм само голям Марко Тотев. Аз винаги имам добри намерения, но в края на краищата всичко свършва злополучно за мене, също както за оня мъченик ей там на иконата.
Военният проповедник погледна иконата, усмихна се и каза:
— Вие наистина ми харесвате, трябва да разпитам за вас в съда, но сега повече няма да се занимавам с вас. Веднъж да ми се махне от главата тая литургия! Kehrt euch! Abtreten!107
След като Швейк се завърна в родната си група от долни гащи под амвона, на въпроса за какво го е викал фелдкуратът той отговори много сухо и накратко: