— Франта! — извикаха те на ранения войник, след като изпяха песента си и заглушиха „Сираченце останало“. — Остави тия баламчета и ела седни при нас. Плюй им на масата и дай насам малко цигари! Що си седнал да им разправяш на тия простаци?
Швейк и войниците, които го придружаваха, наблюдаваха с интерес всичко това.
Швейк се задълбочи в спомени. Разказа им, че преди войната често посещавал заведението. Тук често идвал на проверка и полицейският комисар Драшнер, а проститутките се страхували много от него и съчинявали песнички в тъкмо обратен смисъл. Веднъж пеели хорово:
Неочаквано дошъл Драшнер със свитата си, страшен и неумолим. Това било като гръм от ясно небе. Тайните агенти притиснали всички в ъгъла. Той, Швейк, също бил между притиснатите до стената, защото, когато комисарят го поканил да се легитимира, той, нали си е Марко Тотев, го запитал: „Имате ли разрешение от Дирекция на полицията?“
Швейк си припомни и за поета, който седял обикновено под огледалото и сред общата врява в „Куклик“ под звуците на акордеона пишел стихотворения и ги четял на проститутките.
Войниците, които съпровождаха Швейк, напротив, нямаха подобни реминисценции. За тях това беше нещо съвършено ново. Започваше да им харесва. Най-първо шишкото се почувствува напълно доволен. Тоя род хора, наред с оптимизма си, притежават голяма наклонност към епикурейство. Дългучът известно време води борба със себе си. И както се бе освободил от скептицизма, така постепенно започна да се освобождава от своята сдържаност и от последния остатък предпазливост.
— И аз ще потанцувам — рече той след петата бира, като гледаше как двойките танцуват фокстрот.
Шишкото се отдаде напълно на чувствените наслади. До него беше седнала госпожица, която говореше двусмислици. Очите му светеха.
Швейк пиеше. Дългучът изкара танца и се върна с партньорката си на масата. След това те пяха, танцуваха, непрекъснато пиеха и потупваха компаньонките си. И в атмосферата на продажната любов, никотина и алкохола витаеше незабележимо старата максима: „След нас, ако ще и потоп!“
Следобед към тях се присъедини някакъв войник и предложи срещу пет крони да им направи флегмона120 и отравяне на кръвта. Каза, че спринцовката му била в него, така че веднага можел да им направи инжекция с газ в крака или ръката121. Щели да лежат най-малко два месеца, а ако подлютвали раната със слюнки, може би и половин година, след което щели да бъдат освободени от военна служба.
Дългучът, който беше загубил напълно равновесието си, отиде с войника в нужника и си би в крака една подкожна инжекция с газ.
Когато се свечери, Швейк напомни, че е време да тръгнат към фелдкурата. Малкият шишко, който беше започнал да бръщолеви безсмислици, се опита да убеди Швейк да поостанат още. Дългучът също беше на мнение, че фелдкуратът може да почака. На Швейк обаче не му правеше вече никакво удоволствие да стои в „Куклик“ и затова ги заплаши, че ще тръгне сам.
Тогава те потеглиха, но Швейк трябваше да им обещае, че ще се отбият още някъде.
Отбиха се в едно малко кафененце зад „Флоренция“, където шишкото продаде сребърния си часовник, за да могат да се повеселят още малко.
Оттам вече Швейк ги поведе под ръка. Това му създаваше голям труд. Краката им непрекъснато се подгъваха, а самите те непрекъснато настояваха да се отбият още някъде. Шишкото насмалко щеше да загуби пакета, който носеше за фелдкурата, така че Швейк бе принуден да го понесе сам.
Когато се зададеше офицер или някое друго началство, Швейк непрекъснато трябваше да ги подсеща. След свръхчовешки усилия и мъки Швейк успя да ги довлече до дома на бул. Краловски, в който живееше фелдкуратът.
Сам той натъкна щиковете на пушките им и с по едно ръгване в ребрата ги принуди да водят те него, а не той тях.
На първия етаж, където имаше визитна картичка „Ото Кац, фелдкурат“, им отвори някакъв войник. От стаята долитаха гласове и звън на шишета и чаши.
— Wir… melden… gehorsam… Herr… Feldkurat… — с голямо затруднение можа да изрече дългучът, като отдаваше чест на войника. — Ein Paket… und ein Mann gebracht122.
— Влизайте вътре — рече им войникът, — къде успяхте да се наредите така? Господин фелдкуратът също… — и войникът се изплю.
Той взе пакета и се отдалечи. В коридора те чакаха дълго, докато най-после вратата се отвори и през нея в коридора не влезе, ами се втурна фелдкуратът. Той беше само по жилетка, в ръката си държеше пура.
— Значи, тука сте вече — каза той на Швейк, — доведоха ви, а? Е, имате ли кибрит?
120
Дифузно гнойно възпаление на хлабавата съединителна тъкан под кожата или между органите. — Б.пр.
121
Доста ефикасно средство за попадане в болницата. Но миризмата на газ, която остава в отока, е предателска. Бензинът е по-добър, защото по-скоро изветрява. По-късно за същата цел се употребяваше етер с бензин, а още по-късно откриха ново, още по-усъвършенствувано средство. — Б. а.
122
Господин фелдкурат, моля разрешение да доложа. Донесохме ви един пакет и един човек. — Б.пр.