Швейк го събуди.
— Какво обичате? — каза фелдкуратът, като направи напразен опит да се смъкне по стената и да седне на пода. — Кой сте вие?
— Аз, господин фелдкурат — отвърна Швейк, като придържаше фелдкурата към стената, — съм свръзката ви.
— Аз нямам никаква свръзка — рече фелдкуратът с голяма мъка, като направи нов опит да се стовари върху Швейк, — аз не съм никакъв фелдкурат. Аз съм свиня — добави той с искреността на пияница, — пуснете ме, господине, не ви познавам.
Тая малка борба завърши с абсолютна победа на Швейк. Той се възползува от надмощието си, за да смъкне фелдкурата по стълбите долу в пасажа, където фелдкуратът оказа упорита съпротива при опита на Швейк да го измъкне на улицата.
— Аз, господине, не ви познавам — твърдеше той през време на борбата, като непрекъснато гледаше Швейк в очите. — Познавате ли вие Ото Кац? Това съм аз. Аз съм ходил при архиепископа — ревеше той, като се държеше за вратата на пасажа. — От мене се интересува Ватиканът, разбирате ли?
Швейк изостави официалностите като: „разрешете да доложа“, „тъй вярно“ и „съвсем не“ и заговори с фелдкурата със съвсем интимен тон.
— Пусни, ти казвам — рече той, — или ще те перна през това ръчище. Отиваме си в къщи, и толкоз. Никакви приказки.
Фелдкуратът пусна вратата и се строполи върху Швейк:
— Да се отбием тогава някъде, но при „Шухите“ няма да ида, имам да им давам.
Швейк го полуизбута, полуизнесе от пасажа и го повлече към къщи.
— Кой е тоя господин? — попита един от минувачите.
— Брат ми — отговори Швейк, — пуснали го в отпуска, та дошъл да ме види, и от радост се напил, понеже ме мислел за убит.
Фелдкуратът, който си тананикаше някакъв мотив от оперета, изкълчен до неузнаваемост, дочу последните думи и се обърна към минувачите:
— Който от вас е умрял, в срок от три дни да съобщи в погребалната служба, за да опеят трупа му.
И потъна в мълчание, като се силеше да падне по носа си на тротоара. Швейк го беше хванал под ръка и го мъкнеше към къщи.
Изнесъл главата си напред и повлякъл крака като котка с пречупен гръбнак, фелдкуратът си тананикаше:
— Dominus vobiscum;123 et cum spiritu tuo124! Dominus vobiscum.
На пиацата Швейк остави фелдкурата да седи до една стена и отиде да преговаря с файтонджиите да го закарат в къщи.
Един от тях заяви, че познава много добре тоя господин, карал го бил веднъж, но никога вече нямало да повтори.
— Повърна във файтона и изпоцапа всичко — изрази се той без заобикалки — и даже не ми плати. Разкарвах го повече от два часа, докато намери жилището си. Едва подир една седмица, след като бях ходил при него около три пъти, той ми даде всичко на всичко пет крони.
След дълги преговори един от файтонджиите се реши да ги откара.
Швейк се върна при фелдкурата, който беше заспал. През това време някой бе снел черното му бомбе, тъй като той ходеше обикновено цивилен, и го беше задигнал.
Швейк го събуди и с помощта на файтонджията го настани във файтона. Във файтона фелдкуратът изпадна в съвършено тъпо състояние и взе Швейк за полковник Юст от седемдесет и пети пехотен полк и повтори няколко пъти подред:
— Не се сърди, приятелю, че ти говоря на „ти“. Аз съм свиня.
По едно време, навярно от друсането на файтона, главата му се поизбистри. Той се изправи и започна да пее откъслек от непозната песен. Възможно е това да беше негова измислица.
След малко обаче той изпадна в съвършена тъпота и като се обърна към Швейк, попита го с намигване:
— Как се чувствувате, милостива госпожице? Ще идете ли някъде на летуване — каза той след кратка пауза и понеже всичко му се виждаше двойно, попита: — Вие сте имали голям син? — При това с пръста си сочеше Швейк.
— Сядай! — извика Швейк, когато фелдкуратът поиска да стъпи на седалката. — Недей мисли, че не мога да те науча на ред.
Фелдкуратът стихна, малките му свински очички се загледаха навън, но той все не можеше да разбере какво собствено става с него.
Объркал беше напълно всички понятия и като се обърна към Швейк, каза печално:
— Мадам, дайте ми първа класа.125
Направи опит да си свали панталоните.
— Веднага да се закопчееш, свиня такава — кресна му Швейк, — всички файтонджии те знаят вече, повръщал си вече във файтон, още това остава! Да не си въобразяваш, че и тоя път се возиш гратис, както последния път!
Фелдкуратът меланхолично подпря глава на ръцете си и запя:
125
В Прага по това време в обществените клозети е имало две класи, както във влаковете, баните и болниците — първа и втора. — Б.пр.