Внезапно обаче той прекъсна пеенето си и забеляза:
— Entschuldigen Sie, lieber Kamerad, Sie sind ein Trottel, ich kann singen, was ich will.126
По всяка вероятност той искаше да изсвири с уста някаква мелодия, но вместо това от устата му се откъсна такова могъщо пррр, че файтонът спря…
Когато продължиха след това, по покана на Швейк, фелдкуратът започна да пали цигарето си.
— Не иска да се запали — каза той отчаян, след като издраска цяла кутия кибрит, — защото ми духате.
В същия момент обаче той загуби нишката и започна да се смее:
— Ей, че смешно, ние двамата пътуваме сами в трамвая, нали, колега? — Започна да бърка по джобовете си. — Загубил съм си билета! — развика се той. — Спрете, билетът трябва да се намери!
После махна безразлично с ръка:
— Нека карат…
И пак се разбърбори:
— В най-честите случаи… Да, разбира се… Във всички случаи… Имате грешка… Втори етаж ли? Това не е извинение… Не става въпрос за мене, а за вас, милостива госпожо… Плаща… Едно турско кафе.
В полусън той започна да се кара с някакъв въображаем опонент, който му оспорваше правото да седи до прозореца в ресторанта. После той сметна, че файтонът е влак и като се издаде навън, извика на чешки и немски:
— Нимбурк127, който ще слиза, да слиза!
Швейк го дръпна обратно и фелдкуратът, забравил влака, започна да имитира различни животински гласове. Най-дълго време той имитира петела и неговото „кукуригууу“ дълго еча победоносно от файтона.
Въобще известно време той бе извънредно оживен, немирен и се опитваше да изпадне от файтона, като псуваше хората, покрай които минаваше файтонът, и ги наричаше уличници. После захвърли на улицата носната си кърпа и се развика да спрат, понеже бил изтървал багажа си. След това захвана да разказва:
— В Будейовице имаше един барабанчик. Ожени се. След една година умря.
Прихна да се смее.
— Много интересен анекдот, нали?
През цялото време Швейк се държеше с него безогледно строго.
При всички опити на фелдкурата да се пошегува невинно, като например да изпадне от файтона, да счупи седалката, Швейк непрекъснато го ръгаше в ребрата, което фелдкуратът приемаше с необикновена безчувственост.
Само веднъж той направи опит да се възпротиви и да изскочи от файтона, като заяви, че няма да продължи по-нататък, защото е разбрал, че вместо в Будейовице пътуват за Подмокли. В течение само на една минута Швейк ликвидира съпротивата му без остатък и го принуди да се върне в предишното си положение на седалката, като внимаваше да не заспи. Най-нежното, което произнесе Швейк през време на този инцидент, беше:
— Недей спа, мърша такава!
Фелдкуратът изведнъж получи припадък на меланхолия и като попита Швейк дали е имал майка, заплака.
— Аз, хорица, съм сам-самичък на тоя свят — развика се той от файтона, — съжалете ме, приберете ме!
— Недей ме резили — напомняше му Швейк, — престани, всички ще кажат, че си се натаралянкал.
— Нищо не съм пил, приятелче — отговори фелдкуратът, — съвсем съм трезвен.
Внезапно обаче той стана и изкозирува:
— Ich melde gehorsamst, Herr Oberst, ich bin besoffen.128
— Аз съм свинче — повтори той най-малко десет пъти с отчаяна откровена безнадеждност.
И като се обърна към Швейк, започна да му се моли с голяма упоритост и да му досажда:
— Изхвърлете ме от автомобила. Защо ме возите със себе си?
Седна и замърмори:
— Около месеца има кръгове. Господин капитан, вярвате ли в безсмъртието на душата? Конят може ли да иде в рая!
Той започна гласно да се смее, но след малко се натъжи и апатично се загледа в Швейк, като продума:
— Позволете, господине, аз съм ви виждал някъде. Били ли сте във Виена? Помня ви от семинарията.
Известно време той се забавлява, като декламираше латински стихове:
— Aurea prima satast aetas, quae vindice nullo.129
— По-нататък не го помня — рече той, — изхвърлете ме навън. Защо не искате да ме изхвърлите? Нищо няма да ми стане. Искам да падна по носа си — заяви той решително.
— Господине — продължи той пак с умоляващ глас, — скъпи приятелю, ударете ми плесница.
— Една или няколко? — попита Швейк.
— Две.
— На …
Фелдкуратът започна да брои на глас плесниците, които му удряше Швейк, лицето му при това беше приело най-блажен израз.
— Много е полезно — каза той, — особено за стомаха, подпомага храносмилането. Ударете ми и една в устата.
— Сърдечна благодарност! — извика той, след като Швейк не закъсня да му угоди. — Много съм доволен. Разпорете жилетката ми, моля ви се.
Той започна да изявява най-разнообразни желания. Молеше Швейк да му изкълчи крака, да го души известно време, да му изреже ноктите, да му извади предните зъби.
129
Стих от Овидиевите „Метаморфози“: „Пръв бе златният век, когато без всякакво принуждение…“ — Б.пр.