Започна да проявява стремеж към мъченичество, като поиска Швейк да му откъсне главата и в чувал да я хвърли във Вълтава.
— Звездичките около главата ми биха ми стояли много добре — говореше той с ентусиазъм, — трябват ми около десетина.
После той започна да говори за конни надпрепусквания и веднага след това премина към балета, на която тема също така не се спря за дълго.
— Танцувате ли чардаш? — запита той Швейк. — Играете ли мечия танц? Ето така…
Поиска да подскочи, но се събори върху Швейк, който започна да го боксира и след това го сложи да седне на седалката.
— Искам нещо — рече фелдкуратът, — но не зная какво. Не знаете ли какво ми се иска? — Той оброни глава в пълно покорство пред съдбата.
— Какво ме интересува какво искам — каза той сериозно, — и вас, господине, няма какво да ви интересува това. Аз не ви познавам. С какво право се осмелявате да ме фиксирате? Умеете ли да фехтувате?
За един миг той стана нападателен и направи опит да събори Швейк от седалката.
После, когато Швейк го успокои, давайки му по недвусмислен начин възможност да изпита физическото си надмощие, фелдкуратът попита:
— Днес понеделник ли е или петък?
Заинтересува се също така дали е декември или юни и прояви необикновена способност да задава най-разнообразни въпроси.
— Женен ли сте? Обичате ли горгонзола130? Имате ли дървеници в къщи? Как сте? Добре ли сте? Кучето ви да не би да е болно?
Стана много общителен. Разправяше, че има да дава за брича си, за бича и седлото, че преди години имал трипер и го лекувал с хиперманган.
— Нямаше време да се мисли за нищо друго — каза той, като хълцаше, — може би ви се струва доста неприятно? Но кажете, еах, еах, какво да се прави, еах? Вие вече ще ми простите.
— Автотерми — продължи той, забравил вече какво е говорил преди малко — се наричат тия съдове, които запазват първоначалната температура на разните напитки и ястия. Как мислите, колега, коя игра е по-справедлива: фербъл131 или двайсет и едно?
— Наистина, вече съм те виждал някъде! — извика той, като се опита да прегърне Швейк и да го целуне с лигавите си устни. — Не ходехме ли ние заедно на училище?
— Гледай, братче — рече той нежно, като галеше крака си, — колко си пораснал, откакто не съм те виждал. Радостта ми от нашата среща ще ме възнагради за всичките ми страдания.
После му дойде поетическо вдъхновение и той започна да говори за щастливите лица и горещите сърца, които ще се възвърнат в слънчевото сияние.
След това коленичи и започна да се моли: „Майко Марийо“, при което гласно се смееше.
Като спряха пред жилището му, Швейк и файтонджията видяха голяма мъка, докато го смъкнат от файтона.
— Още не сме пристигнали! — викаше фелдкуратът. — Помощ! Отвличат ме! Желая да продължа по-нататък! — В буквалния смисъл на думата той бе измъкнат от файтона като варен охлюв от черупката си. По едно време имаше опасност да го разкъсат на две, тъй като бе заклещил краката си в седалката.
При това той обаче се смееше, колкото му глас държи, че ги е изиграл:
— Ще ме скъсате, господа!
След това те го повлякоха през пасажа, по стълбите — чак до апартамента му и там го хвърлиха като чувал върху кушетката. Той заяви, че няма да плати нищо за автомобила, който не е поръчвал. Загубиха повече от четвърт час, докато му обяснят, че го е докарал файтон, а не автомобил.
Но и тогава той не беше съгласен да плати, като възразяваше, че се вози само в карета.
— Вие искате да ме изиграете — заяви фелдкуратът и намигна многозначително на Швейк и файтонджията, — нали вървяхме пеш?
И изведнъж в прилив на великодушие той хвърли портмонето си на файтонджията:
— Вземи всичко, ich kann bezahlen132. Няма да се караме за някакъв си крайцер133.
По-право, той трябваше да каже, че няма да се води спор за тридесет и шестте крайцера, тъй като в портмонето му нямаше повече. За щастие файтонджията го подложи на основно пребъркване, като през това време говореше нещо за някакви си плесници.
— Е, удари ме тогава — отговори му фелдкуратът, — мислиш, че не мога да понеса ли? И пет да ми удариш, понасям ги, щом са от теб.
В жилетката на фелдкурата файтонджията намери пет крони и си отиде, проклинайки съдбата и фелдкурата, който го беше забавил и бе развалил алъш-вериша.
Фелдкуратът дълго време не можа да заспи, все чертаеше някакви планове. Искаше да предприеме всевъзможни неща, да свири на пиано, да взема уроци по танц и да пържи рибки.