След това обеща на Швейк да му даде сестра си, каквато нямаше. Също така пожела да го отнесат в леглото и заспа, след като помоли да бъде признат в него човекът, равноценен елемент на свинята.
III
На следната сутрин, когато влезе в стаята на фелдкурата, Швейк го намери легнал на кушетката и дълбоко замислен. Фелдкуратът не можеше да си обясни как са могли да го полеят по толкова странен начин, че панталоните му да залепнат о кожената кушетка.
— Господин фелдкурат, разрешете да доложа — рече Швейк, — снощи вие бяхте…
С няколко думи той му обясни, че прави огромна грешка, като мисли, че някой го е полял. Фелдкуратът, главата на когото беше натежала необикновено много, бе изпаднал в депресия.
— Не мога да си спомня — каза той — по какъв начин съм попаднал от леглото на кушетката.
— Та вие въобще не сте лягали в леглото си; щом пристигнахме снощи, ние ви сложихме на кушетката, по-нататък не бяхме в състояние да ви помръднем.
— Аз как се държах? Правих ли въобще някакви глупости? Да не би да съм бил пиян?
— Кьоркютюк — отвърна Швейк. — Съвсем, господин фелдкурат, дори бяхте изпаднали в малък делириум. Вярвам, че ще ви олекне, като се преоблечете и измиете.
— Чувствувам се като пребит — оплака се фелдкуратът — и после много съм жаден. Не налитах ли вчера на бой?
— Не беше толкова страшно, господин фелдкурат. А жаждата е последица от вчерашната жажда. Човек не може да се отърве от нея така лесно. Познавам един дърводелец, който за пръв път се напи срещу новата хиляда деветстотин и единадесета година. На първи януари сутринта той почувствува такава жажда и му беше толкова лошо, че си купи херинги и започна да пие отново. Така той я кара вече четвърта година и никой не може да му помогне, защото всяка събота се запасява с херинги за през цялата седмица. Това е чисто и просто въртележка, синджир марка, както казваше един стар фелдфебел от деветдесет и първи полк.
Фелдкуратът бе изпаднал в истински махмурлук и абсолютна депресия. Ако го чуеше някой в тоя миг, щеше да остане с убеждението, че е редовен посетител на сказките на доктор Александър Батка134: „Да обявим война на живот и смърт на алкохолния демон, който погубва най-добрите ни хора“ и че чете неговите „Сто искри на етиката“.
При фелдкурата всъщност вариантът беше малко по-друг.
— Поне — каза той — да бях пил благородни пития, като арак135, мараскин136 или коняк, ами съм взел да пия боровка137. Сам се чудя как мога да я пия. Вкусът ѝ е отвратителен. Поне да беше вишновка. Хората си измислят различни мръсотии и ги пият като вода. Да вземем боровката: нито е вкусна, нито пък има някакъв цвят — пари ти само на гърлото. И поне да беше оригинална, неподправен дестилат от хвойна, каквато пих веднъж в Моравия. А тая, вчерашната, трябва да е била приготвена от дървесен спирт и някакви масла. Гледайте само как се оригвам.
— Ракията е отрова — реши той, — тя трябва да бъде неподправена, оригинална, истинска, а не такава, каквато я произвеждат евреите във фабриките си по синтетичен път. Същото е и с рома. Хубавият ром е рядкост.
— Виж, да имаше сега хубава ореховка138 — въздъхна той, — тя щеше да ми оправи стомаха. Ама такава ореховка, каквато има господин капитан Шнабел, дето живее в Бруска139.
Той започна да се бърка по джобовете и да проверява съдържанието на портмонето си.
— Имам всичко на всичко трийсет и шест крайцера. Дали да продам кушетката — съобразяваше той гласно, — какво ще кажете? Дали ще иска някой да я купи? На хазаина ще кажа, че съм я дал назаем или че някой я е откраднал. Не, няма да я продавам. Ще ви пратя при господин капитан Шнабел да вземете сто крони назаем. Оная вечер той спечели на карти. Ако не ви провърви там, ще идете във Вършовице140, в казармата, при поручик Малер. А ако не сполучите и там, ще идете на Храдчани141 при капитан Фишер. Ще му кажете, че съм изпил фуража на коня и че трябва да го платя. А ако и там не свършите работа, ще заложим пианото, пък нека става, каквото ще става. За всеки случай ще ви драсна няколко реда. Недейте се обезсърчава лесно. Кажете, че ми трябват, че съм останал съвсем без пари. Кажете, каквото ви дойде на ум, но не се връщайте с празни ръце, защото ще ви изпратя на фронта. Попитайте капитан Шнабел къде купува ореховката и ми купете две бутилки.
Швейк изпълни блестящо задачата си. Неговата чистосърдечност и честното му лице му спечелиха пълно доверие. Навсякъде бяха убедени, че това, което говори, е истина.
134
Изнасял сказките си скоро след 28 октомври 1918 г. — освобождението на Чехословакия — при подкрепата на властта, тъй като в момента те отклонявали вниманието на гражданите от социално-политическите и стопански трудности в страната. — Б.пр.