И пред капитан Шнабел, и пред капитан Фишер, и пред поручик Малер Швейк намери за уместно да говори не за това, че фелдкуратът имал да дава за фуража на коня си, а за нещо съвсем друго. Той подкрепи молбата на фелдкурата с декларация, че последният имал да плаща алименти142. И никъде не му отказаха.
Фелдкуратът, който през това време се беше измил и преоблякъл, остана много изненадан, когато достойно завърналият се от експедицията Швейк му показа триста крони.
— Аз ги взех наведнъж — каза Швейк, — за да не стане нужда утре или в други ден да търсим отново пари. Всичко мина, може да се каже, доста гладко, само пред капитан Шнабел трябваше да коленича. Той трябва да е голям звяр. Но като му казах, че имаме да плащаме алименти…
— Алименти? — ужасен повтори фелдкуратът.
— Е, да, алименти, господин фелдкурат, обезщетение, което се плаща на измамени момичета. Вие нали казахте да си измисля нещо, а аз не можах да измисля нищо друго. У нас един обущар плащаше алименти на пет момичета едновременно и съвсем се бе отчаял. Той също сключваше заеми и всички вярваха, че е в ужасно положение. Питаха ме що за момиче е, а аз им казах, че е много хубаво, че няма още петнадесет години. Искаха да им дам и адреса му.
— Ей, че каша сте забъркали, Швейк — изпъшка фелдкуратът и започна да се разхожда из стаята. — Какъв позор — каза той и се хвана за главата, — ух, как ме боли тая глава!
— Дадох им адреса на една стара, глуха госпожа от нашата улица — продължи да обяснява Швейк. — Аз исках да изпълня всичко най-добросъвестно, защото заповедта си е заповед. Не исках да им дам възможност да ме пратят по дяволите — затова трябваше да измисля нещо. Освен това, господин фелдкурат, в коридора чакат за пианото. Доведох ги, за да го откарат в заложната къща. Няма да е лошо да махнем пианото оттук. Ще се отвори повече място и ще имаме повече пари на разположение. Известно време ще ни е мирна главата. А ако хазаинът попита какво сме намислили да правим пианото, ще му кажа, че теловете му са се покъсали и го изпращаме във фабриката за поправка. На портиерката казах вече, та да не се усъмни, като вземат да го изнасят и товарят. И за кушетката намерих купувач. Един мой познат, търговец на стари мебели. Ще дойде следобед. Кожените кушетки днес вървят добре на пазара.
— Още нещо не направихте ли, Швейк? — попита фелдкуратът, като продължаваше да се държи за главата. Лицето му се бе изкривило в отчаяна гримаса.
— Тъй вярно, господин фелдкурат, вместо две шишета ореховка, каквато купува господин капитан Шнабел, донесох пет шишета, за да имаме в запас и да има какво да пием. Да влязат ли да изнесат пианото, докато не са затворили заложната къща?
Фелдкуратът безнадеждно махна ръка и след малко пианото бе натоварено на една кола.
Когато се върна от заложната къща, Швейк намери фелдкурата, седнал пред отворено шише ореховка, да псува, защото пържолата, която му донесли за обед, била сурова.
Фелдкуратът отново беше във форма. Той заяви на Швейк, че от утре ще започне нов живот. Пиенето на алкохол било просташки материализъм, необходимо било да се живее духовен живот.
Във философски дух той говори около половин час. След като отвори третото шише, дойде търговецът на стари мебели и фелдкуратът му продаде на безценица кушетката, като го покани да побеседват. Остана много недоволен, когато търговецът се извини с обстоятелството, че отива да купи още някаква нощна масичка.
— Жалко, че нямам такава — каза фелдкуратът с упрек в гласа си. — Човек никога не може да предвиди всичко.
След като търговецът на стари мебели си отиде, фелдкуратът започна приятелска беседа с Швейк, с когото изпи следващото шише. Една част от разговора им бе посветена изключително на личното отношение на фелдкурата към жените и картите.
Те седяха дълго. Вечерта изненада Швейк и фелдкурата в приятелски разговор.
През нощта обаче положението се измени. Фелдкуратът се върна във вчерашното си състояние, смеси Швейк с някого другиго и му каза:
— Не, моля ви се, недейте си отива, помните ли червенокосия фелдфебел-школник от обоза?
Тая идилия продължи дотогава, докато Швейк не каза на фелдкурата:
— Стига толкова, до гуша ми дойде: пръждосвай се сега в леглото и захърквай веднага, разбра ли!
— Ще се пръждосам, миличък, ще се пръждосам — как да не се пръждосам! — забърбори фелдкуратът. — Помниш ли как ти пишех домашните по гръцки, когато бяхме в пети клас? Вие нали имате вила в Збраслав? И можете да си се возите с параход по Вълтава. Знаете ли какво е Вълтава?
Швейк го накара да се събуе и съблече. Фелдкуратът го послуша, като протестира пред някакви непознати лица.
142
Средства, които по закон е длъжен да плаща мъжът на измаменото от него момиче за издръжката на незаконнороденото дете. — Б.пр.