Бретшнайдер показа и на господин Паливец орлето, известно време го наблюдава и след това попита:
— Женен ли сте?
— Женен съм.
— Жена ви може ли да ви замества в кръчмата, докато отсъствувате?
— Може.
— Значи, всичко е наред, кръчмарю — весело рече Бретшнайдер, — извикайте госпожата си, предайте ѝ работата и вечерта ще дойдем да ви вземем.
— Хич да не те е еня — опита се да го утеши Швейк, — мен ме обвиняват само в държавна измяна.
— А аз какво съм направил? — завайка се Паливец. — Толкова бях предпазлив.
Бретшнайдер се усмихна и рече тържествуващ:
— Вие казахте, че мухите посрали негово величество императора. Ще ви го избият те от главата тоя император.
И Швейк напусна пивницата „При чашата“, придружен от тайния агент. Като излязоха на улицата, той се обърна към него и попита с добродушна усмивка:
— Да сляза ли от тротоара?
— Защо?
— Аз мисля, че като съм арестуван, нямам право да вървя по тротоара.
Прекрачвайки прага на полицейския участък, Швейк рече:
— Хубаво се забавлявахме. Просто не усетих как мина времето. Ходите ли често в „Чашата“?
В момента, когато въвеждаха Швейк в канцеларията, господин Паливец предаваше пивницата на разплакалата си жена, като я утешаваше с привичния си маниер:
— Недей плака, недей рева, какво могат да ми направят заради посрания портрет на негово величество императора?
И така добрият войник Швейк се намеси в Световната война по присъщия си мил, прелестен начин. Историкът ще отбележи като особено интересно, че той виждаше далече в бъдещето. И ако по-късно събитията се развиваха не по същия начин, както той ги беше излагал в кръчмата „При чашата“, трябва да имаме пред вид, че той нямаше специална дипломатическа подготовка.
Добрият войник Швейк в Дирекция на полицията
Сараевският атентат изпълни Дирекцията на полицията с многобройни жертви. Довеждаха ги една след друга в приемния кабинет и старият инспектор им казваше с добродушен глас:
— През носа ще ви излезе той, тоя Фердинанд!
Когато затвориха Швейк в една от многобройните килии на първия етаж, той се намери там в обществото на шестима души. Петима от тях бяха насядали около масата, а в ъгъла, на желязно войнишко легло, като че странеше от тях, бе седнал един човек на средна възраст.
Един по един Швейк започна да ги разпитва защо са затворени.
От петимата, насядали около масата, той получи почти един и същ отговор:
— Заради Сараево!
— Заради Фердинанд!
— Заради убийството на господин ерцхерцога!
— И аз заради Фердинанд!
— Задето очистили господин ерцхерцога в Сараево!
Шестият, който странеше от останалите петима, каза, че не иска да има нищо общо с тях, за да не падне никакво подозрение и върху него. Той се намирал тук само заради опит за убийство на един стопанин от Холице, когото искал да ограби.
Швейк седна на масата в обществото на съзаклятниците, които вече за десети път разправяха как са загазили.
Всички те, с изключение на един, бяха загазили било в някоя кръчма, било в аперитив, било в кафене. Изключение правеше един необикновено дебел, очилат господин с разплакани очи, който бил арестуван у дома си, понеже два дни преди атентата бил платил „У Брейшка“ консумацията на двама сръбски студенти от техниката. Същият бил забелязан от детектива Брикси пиян в тяхното общество и в „Монмартър“ на Ржетезова улица, където, както вече потвърдил в протокола чрез подписа си, също платил за тях.
В отговор на всички въпроси при предварителното следствие в полицейския участък той стереотипно изплаквал:
— Имам книжарски магазин.
Подир което получавал и стереотипния отговор:
— Това не ви оправдава.
Дребният господин, когото нещастието сполетяло в аперитива, бил преподавател по история и тъкмо разяснявал на съдържателя историите на различни атентати. Бил арестуван в момента, когато завършвал психологическия разбор на всеки атентат с думите:
— Идеята за атентата е толкова проста, колкото Колумбовото яйце.
— Също както и фактът, че ви чака Панкрац — допълнил показанията му на разпита полицейският комисар.
Третият съзаклятник бил председател на благотворителното дружество „Добромил“ в Ходковички. В деня на атентата „Добромил“ уреждал градинско увеселение с концерт. По едно време дошъл старшият полицай и помолил посетителите да се разотидат, тъй като Австрия от тоя миг била в траур, но председателят на „Добромил“ добродушно му казал: