— За сметка на военното имущество, разбира се — твърдо и грубо каза Швейк, — знаем ги ние тия божи поличби. Помня, имаше един Пивонка от Хотеборж, в ръцете му по не знам какво си чудо беше попаднал оглавник с чужда крава. Той също го беше сметнал за знак от бога…
Тия приказки съвсем объркаха нещастния стар господин и той изобщо престана да се оправдава, като се стараеше да се облече колкото се може по-бързо и да уреди работата.
Вършовицкият свещеник още спеше и събуден от вдигнатия шум, започна да ругае, тъй като в сънливостта си помисли, че трябва да иде да приобщи някой умиращ към светите тайни150.
— Защо ли не ме оставят на мира с това последно помазване — мърмореше той, като се обличаше неохотно, — сетили се да умират, когато сънят ти е най-сладък. Не стига това, ами после трябва и да се пазариш с тях.
Срещата стана в коридора. Той — заместник на господа-бога сред вършовицките цивилни католици, другият — божи заместник на земята сред военните.
Общо взето обаче, това беше спор между цивилен и военен.
Докато свещеникът твърдеше, че мястото на походния олтар не е в кушетката, фелдкуратът напомни, че след като олтарът е бил изваден от кушетката, мястото му още по-малко е в църквата, в която ходят само цивилни.
През това време Швейк направи редица забележки в смисъл, че е лесно да се обогатява бедната църква за сметка на военното имущество. „Бедната“ той каза в кавички.
Най-после те отидоха в сакристията на църквата и свещеникът им предаде походния олтар срещу следната разписка:
„Получих походния олтар, случайно попаднал във Вършовицката църква.
Фамозният походен олтар водеше потеклото си от еврейската фирма „Мориц Малер“ във Виена, която изработваше най-различни литургични треби и други предмети за лично употребление на верующите, като броеници, иконки и пр.
Олтарът се състоеше от три крила, покрити изобилно с фалшива позлата, нещо характерно за светата църква.
Не бе възможно също така да се установи без помощта на въображението какво представят картините, изобразени на всяко от крилата. Едно е сигурно, олтарът можеше да бъде използуван еднакво както от езичниците по Замбези, така и от шаманите на бурятите и монголците.
Изписан с крещящи цветове, отдалече той приличаше на таблата, употребявани от железопътните власти за установяване на далтонизъм у железничарите.
Изпъкваше само една-единствена фигура. Някакъв гол човек с ореол на светец и тяло, зеленикаво като гъша трътка, която е започнала да се разлага и намирисва.
На светеца никой нищо лошо не му правеше. Напротив, от двете му страни имаше две крилати същества, които трябваше да изобразяват ангели. Но зрителят оставаше с впечатление, че светият гол човек реве от ужас пред обществото, което го заобикаля. Защото ангелите приличаха на чудовища от приказките и бяха нещо средно между крилати диви котки и апокалиптични страшилища.
На отсрещната страна имаше картина, която трябваше да представя светата Троица. При изобразяването на гълъбчето, общо взето, художникът не е могъл да сбърка нещо. Той бе нарисувал някаква птица, която можеше да бъде както гълъб, така и породиста бяла кокошка.
Затуй пък бог-отец приличаше на разбойник от Дивия Запад, взет от някой филм, представящ някаква напрегната кървава драма.
Божият син, напротив, беше весел млад мъж, с хубаво коремче, покрито с нещо, което много приличаше на бански гащета. Общо взето, имаше вид на спортсмен. Кръста в ръката си държеше с такъв финес, сякаш беше ракета за тенис.
Отдалече обаче всичко това се сливаше и правеше впечатление на влак, който пристига на някаква гара.
Какво представляваше третата картина, изобщо не беше възможно да се разбере.
Опитвайки се да разгадаят тоя ребус, войниците винаги спореха. На един дори се бе сторило, че това е една негова землячка от Посазавието.
Под ребуса обаче личеше надпис: „Heilige Maria, Mutter Gottes, erbarme Dich uns!“151.
Швейк натовари благополучно полския олтар на файтон. Самият той седна на капрата до файтонджията, а фелдкуратът се разположи във файтона и просна краката си върху светата Троица.
Швейк и файтонджията поведоха разговор за войната.
Файтонджията беше бунтовен дух. Започна да прави различни забележки за силата на австрийското оръжие, като: „Хубаво ни наредиха в Сърбия“ и подобни. Когато минаваха бариерата, чиновникът попита какво карат.
Швейк отговори:
— Светата Троица, Дева Мария и един фелдкурат.
На плаца през това време бойните роти, които заминаваха на фронта, чакаха нетърпеливо. И чакаха още дълго, защото Швейк и фелдкуратът отидоха да вземат още купата от поручик Витингер, а след това и дискоса, цибория152 и други литургични принадлежности от Бржевновския манастир, включително и бутилка литургично вино. От всичко това се вижда, че да се служи военна литургия, не е толкова лесно.
150
Обичай у католиците. Безнадеждно болни биват приобщавани към светите тайни чрез последно миропомазване. — Б.пр.