— Ние я караме, както дойде — каза Швейк на файтонджията.
И беше прав. Защото, когато най-сетне пристигнаха на плаца и застанаха пред подиума, снабден с дървен парапет и маса, на която трябваше да се сложи походният олтар, фелдкуратът разбра, че е забравил да се погрижи за министрант.
Ролята на министрант бе изпълнявал винаги един пехотинец.
Напоследък обаче той предпочете да стане телефонист и замина на фронта.
— Няма значение, господин фелдкурат — каза Швейк, — и аз мога да го заместя.
— Ще можете ли?
— Никога не съм правил такова нещо — отвърна Швейк, — но нищо не ми струва да опитам. Сега е военно време, а когато е война, хората правят и такива неща, за които друг път не са и сънували. Все ще мога да отговоря по някакъв начин на вашето „dominus vobiscum“ с глупавото „et cum spirito tuo“. И после мисля, че няма нищо трудно в това да обикалям около вас като котка около гърне с гореща каша. И да ви мия ръцете, и да наливам вино от каничките.
— Добре — рече фелдкуратът, — но да не вземете да наливате вода. По-добре още отсега налейте и в другата каничка вино. За останалото аз ще ви кажа какво да правите. Като свирна тихичко един път, ще знаете, че трябва да минете наляво, като свирна два пъти — надясно. Литургичната книга по-добре да не я пипате много-много. Впрочем всичкото е играчка. Не ви ли е страх?
— Мене от нищо не ме е страх, господин фелдкурат, даже и от това, че ще ви стана министрант.
Фелдкуратът беше прав, като се изрази: „Впрочем всичкото е играчка.“
Всичко тръгна извънредно гладко.
Речта на фелдкурата бе твърде лаконична.
— Войници, събрали сме се, за да обърнем сърцата си към бога, преди да заминем за фронта, та да ни дари победа и да ни запази здрави. Няма да ви бавя. Пожелавам ви всичко най-хубаво.
— Ruht!153 — извика старият полковник на левия фланг.
Военната литургия затова е „военна“, защото се подчинява на същите закони, както и военната тактика на бойното поле. През време на Тридесетгодишната война, когато маневрите на войските били много продължителни, военните литургии също били безкрайно дълги.
При модерната тактика, когато движенията на войските са бързи и краткотрайни, военната литургия трябва да бъде също така бърза и кратка.
Нашата литургия продължи тъкмо десет минути и ония, които бяха по-близо до олтара, останаха извънредно учудени от подсвиркванията на фелдкурата през време на службата.
Швейк пъргаво се водеше по сигналите. Минаваше ту на дясната страна, ту на лявата и не казваше нищо друго освен: „Et cum spirito tuo“
Тия му придвижвания приличаха на индиански танец около жертвения камък, но правеха отрадно впечатление и прогонваха скуката от прашния и тъжен плац, в дъното на който се бе проточила алея сливови дървета и редица нужници, чиято миризма заместваше мистичния аромат на кадилницата от готическите храмове.
Всички се забавляваха много добре. Офицерите около полковника си разправяха вицове, така че всичко беше наред. Тук-таме между войниците се чуваше: „Дай да смръкна.“
Синкави облачета като жертвен дим се вдигаха от ротите към небето, защото, след като бяха видели, че и господин полковникът запали, запушиха всички.
Най-после над плаца се разнесе: „Zum Gebet!“154, вдигна се облак прах и сивият квадрат от униформи коленичи пред спортната купа на поручик Витингер, която последният бе спечелил за „Спорт-фаворит“ в надбягванията Виена–Мьодлинг.
Купата беше пълна и присъствуващите следяха със съчувствие манипулацията на фелдкурата. През редиците като електрически ток премина: „Ей, че го гаврътна!“
Тази манипулация бе повторена още веднъж. После още веднъж: „На молитва!“, след това музиката изпълни „Боже, императора пази“, последва строяване и заминаване.
— Съберете тия партакеши — рече фелдкуратът на Швейк, като посочи походния олтар. — Ще трябва да ги разкараме по местата им.
Те потеглиха с файтонджията си и най-почтено върнаха всичко с изключение на бутилката вино.
А когато се завърнаха в къщи, след като бяха насочили нещастния файтонджия към полковия ковчежник, за да си получи парите за дългия курс, Швейк се обърна към фелдкурата:
— Господин фелдкурат, разрешете да доложа. Министрантът трябва ли да бъде от вероизповеданието на тоя, комуто прислужва?