— Разбира се — отговори фелдкуратът, — иначе литургията би била недействителна.
— Тогава, господин фелдкурат, ние сме направили голяма грешка — рече Швейк, — аз съм атеист. Ама нали съм си Марко Тотев…
Фелдкуратът погледна Швейк, мълча известно време, после го потупа по рамото и каза:
— Изпийте литургичното вино, което е останало в шишето, и може да смятате, че сте встъпили отново в лоното на църквата.
Религиозен разговор
Случваше се Швейк по цели дни да не види възпитателя на войнишките души. Фелдкуратът редуваше задълженията си с оргии и много рядко се връщаше в къщи, изцапан, немит, като котарак през време на любовния период, когато прави екскурзии по покривите на къщите.
Когато се завърнеше, ако не беше загубил способността да си служи с езика, той разговаряше с Швейк, преди да заспи, за възвишените идеали, за ентусиазма, за удоволствието от размисъла.
Понякога се опитваше да говори и в стихове, да цитира Хайне.
Швейк отслужи с фелдкурата още една военна литургия при пионерите, дето по погрешка бяха поканили и друг фелдкурат, бивш катехет155, необикновено набожен човек. Той погледна учудено колегата си, когато последният му предложи глътка коняк от манерката, която Швейк винаги носеше със себе си при подобни религиозни обреди.
— Екстра качество — рече фелдкуратът, — пийнете и си вървете в къщи. Аз сам ще свърша тая работа, нужно ми е да постоя на чист въздух; днес нещо ме боли главата.
Набожният фелдкурат си отиде, клатейки глава, а Кац както винаги изигра блестящо ролята си.
Тоя път кръвта на спасителя бе заместена с винен шприц и проповедта бе по-дълга, при което на всеки две думи фелдкуратът добавяше „и тъй нататък“ и „разбира се“.
— Войници, вие днес ще заминете на фронта и така нататък. Обърнете се към бога и така нататък, разбира се. Не знаете какво може да ви се случи и така нататък и, разбира се.
От олтара продължаваше да се носи „и така нататък“ и „разбира се“, като тия изрази се редуваха с бога и всички светии.
В увлечението си фелдкуратът провъзгласи за светец и принц Евгени Савойски, който щял да закриля пионерите, когато ще строят мостове над реките.
Независимо от това литургията завърши благополучно, без никакви инциденти, приятно и забавно. Пионерите се забавляваха много добре.
На връщане не искаха да ги пуснат в трамвая, тъй като носеха и сгъваемия олтар.
— Ти знаеш ли, като те пухна със светията по главата — рече Швейк на кондуктора.
Когато най-после се върнаха в къщи, установиха, че някъде из пътя са загубили табернакула.
— Няма значение — рече Швейк, — първите християни са служили литургия и без табернакул. Ако вземем да съобщим за това във вестниците, честният човек, който го е намерил, ще иска възнаграждение. А ако това бяха пари, може би изобщо нямаше да се намери толкова честен човек, въпреки че се срещат и такива. В нашия полк в Будейовице например имаше един войник, такова едно добро говедо. Веднъж намери на улицата шестстотин крони и ги предаде на полицията, след това във вестниците съобщиха за честността му и той стана за резил. Оттогава никой не искаше да говори с него. Всеки му казваше: „Простак с простак, що за глупост направи? Сега, докато си жив, няма да можеш да си простиш, ако е останало поне малко достойнство у тебе.“ Имаше си момиче, и то престана да говори с него. Като си отишъл в отпуска, другарите му заради това го изгонили от кръчмата. Той посърна, ходеше все замислен и накрая се хвърли под влака. Веднъж пък един шивач, който живееше на нашата улица, намери златен пръстен. Хората го предупреждаваха да не го предава в полицията, но той не ги послуша. Там го приели необикновено любезно и му казали, че били вече уведомени за един загубен златен пръстен с брилянт, но после погледнали камъка и му казали: „Че това не е никакъв брилянт, а стъкло. Колко ти дадоха за брилянта? Знаем ги ние честните като тебе!“ В края на краищата разбрало се, че и друг човек загубил златен пръстен, но с фалшив брилянт, някакъв семеен спомен. Но шивачът въпреки това лежал затворен три дена, понеже в яда си обидил стражата. Законното възнаграждение от десет на сто, което получил, се равнявало на една крона и двадесет халера, понеже цената на намерения боклук била дванадесет крони. Той го хвърлил в лицето на притежателя, последният пък дал шивача под съд за обида и шивачът на всичкото отгоре бил глобен десет крони. След това той разправяше навсякъде, че всеки честен човек, който намери нещо и го върне на притежателя, заслужава да получи двадесет и пет по задника, заслужава така да го напердашат, че да посинее, да го набият публично за пример и назидание на хората. Аз мисля, че никой няма да ни върне табернакула, въпреки че на задната му страна има щемпел на полка, защото никой няма да иска да има работа с военните. По-скоро ще го хвърлят някъде в реката, за да си нямат неприятности. В кръчмата „При златния венец“ разговарях вчера с един петдесет и шест годишен човек от провинцията. Той отишъл в околийското управление в Нова Пака да попита защо са му реквизирали кабриолета. На връщане, след като го изгонили от околийското управление, той се спрял на площада да погледа току-що пристигналия обоз. Някакъв млад човек от обоза му казал, че карат консерви за войската и го помолил да постои малко при конете. Обаче след това не се върнал. И когато обозът тръгнал, измаменият трябвало да върви с него и така стигнал чак в Унгария, дето на свой ред също помолил един човек да го почака при колата и така се спасил, иначе щели да го мъкнат със себе си чак до Сърбия. Върнал се съвсем обезсърчен и вчера твърдеше, че никога вече не иска да си има никаква работа с военни.