След като се опомни, набожният курат прошепна:
— Религията е умствена дейност. Който не вярва в съществуването на светата Троица…
— Швейк — прекъсна го Кац, — налейте на господин фелдкурата още един коняк, за да се свести. Разправете му нещо, Швейк.
— Слушам, господин фелдкурат — рече Швейк. — При Влашим, господин фелдкурат, имаше един поп. Понеже старата му икономка забягна с момчето си, като му задигна и парите, той си взе прислужница. И тоя поп на стари години започна да изучава свети Августин, за когото казват, че принадлежи към светите отци. Прочел някъде в неговите съчинения, че който вярва в съществуването на антиподи, трябва да бъде проклет. Извикал прислужницата си и ѝ казал: „Слушайте, вие разправяхте веднъж, че син ви е шлосер и е заминал в Австралия. Значи, той се намира сред антиподи, а свети Августин заповядва всеки, който вярва в съществуването на антиподи, да бъде проклет.“ — „Ваша милост — възразила му жената, — та нали син ми ми изпраща писма и пари от Австралия!“ — „По тоя начин сатаната иска да ви подмами — рекъл ѝ попът, — според свети Августин никаква Австралия не съществува, ясно е, че антихристът иска да ви изкуши.“ Същата седмица в неделя той я проклел публично в черквата и се провикнал от амвона, че Австралия не съществува. От черквата го откарали направо в лудницата. Та правичката да ви кажа, на мнозина мястото им е там. Урсулинките159 пазят в манастира си шишенце с млякото на Дева Мария, с което тя кърмила малкия Исус, а в сиропиталището край Бенешов, след като им дали да пият лурдска вода160, сирачетата получили такава диария, каквато светът не бил виждал.
Пред очите на набожния фелдкурат започнаха да се въртят цветни кръгове. Той се опомни едва от новата порция коняк, който, го удари в главата.
Като примигваше с очи, той попита Кац:
— Нима вие не вярвате в безгрешното зачатие на Исуса Христа, нима вие не вярвате, че палецът на свети Йоан Кръстител, който се съхранява в манастира на пиаристите, е истински? Вярвате ли изобщо в бога? А като не вярвате, защо сте станали фелдкурат?
— Колега — отвърна Кац, като го потупа приятелски по гърба, — докато държавата не сметне, че войниците, които отиват да умират на фронта, не се нуждаят от божа благословия, фелдкуратството си остава прилично платено занятие, при което човек не се преуморява особено. За мен това е много по-удобно, отколкото да търча по плацовете, да ходя на маневри. Едно време изпълнявах заповедите на началниците си, днес правя, каквото ми хрумне. Замествам някого, който не съществува, и сам играя ролята на бога. Когато не искам да простя някому греховете, не му ги прощавам, дори на колене да ме моли за това. Впрочем такива екземпляри почти не се срещат.
— Обичам дядо господа — рече набожният фелдкурат, като започна да хълца, — много го обичам. Дайте ми малко вино. Уважавам бога — продължи той след малко, — много го уважавам и почитам. Никого не уважавам така, както него.
Той удари с пестник по масата толкова силно, че бутилките подскочиха.
— Бог има възвишен характер, той е нещо неземно. Той е честен в делата си. Той е слънчево явление, никой не може да ме разубеди в това. Уважавам и свети Йосиф, уважавам и всички останали светци с изключение на свети Серапион. Името му е едно грозно такова.
— Той трябва да подаде заявление да му го сменят — намеси се Швейк.
— Обичам и света Людмила, и свети Бернардин — продължи бившият учител по закон божи, — той спасил много пътници в Сен Готард. На шията си носи шише с коняк и издирва затрупаните в снега.
Развлечението промени насоката си. Набожният курат започна да говори врели-некипели:
— Уважавам младенците, празникът им е на двадесет и осми декември. Ненавиждам Ирод. Когато кокошките спят, не можете да намерите пресни яйца.
Той прихна да се смее и запя:
— Свети боже, свети крепки…
Внезапно престана да пее, обърна се към Кац и остро попита:
— Вие не вярвате ли, че на петнадесети август е празникът Успение Богородично?