Забавлението бе в разгара си. На масата се появиха нови бутилки. От време на време Кац се обаждаше:
— Кажи, че не вярваш в бога, иначе няма да ти налея.
Някой можеше да помисли, че са се върнали времената, когато първите християни са били жестоко преследвани. Бившият учител по закон божи пееше някаква песен на мъчениците от римската арена и ревеше:
— Вярвам в господа-бога, не ще се отрека от него. Не ти ща виното! Мога и сам да изпратя да ми донесат.
Накрая го туриха да легне. Преди да заспи, той заяви, като вдигна десницата си за клетва:
— Вярвам в бога, отца и сина и светаго духа. Донесете ми бревиария!
Швейк тикна в ръката му някаква книга, която взе от нощната масичка, и така набожният фелдкурат заспа с „Декамерон“ от Бокачо в ръка.
Швейк извършва последно миропомазване
Замислен, фелдкурат Ото Кац проучваше циркуляра, който току-що беше донесъл от казармата. Това бе една наредба на министерството на войната:
„С настоящото министерството на войната отменя до края на военните действия всички наредби относно последното помазване на войниците от армията. За сведение и изпълнение на духовните лица, които се числят към армията, се установяват следните правила:
§ 1. Миропомазването на фронта се премахва.
§ 2. На тежко болни и ранени не се разрешава да се изтеглят в тила, за да получат последно помазване. Духовните лица в армията са длъжни незабавно да предават такива хора на съответните военни власти, които от своя страна ще вземат необходимите мерки.
§ 3. Миропомазването във военните болници в тила може да се извършва и групово по преценка на военните лекари и доколкото това не е от естество да затрудни работата на съответните военни институти.
§ 4. В изключителни случаи началниците на военни болници в тила могат да разрешат на отделни лица да приемат последно помазване.
§ 5. Военното духовенство е длъжно по покана от всеки началник на военна болница да дава последно помазване на всички, които му бъдат представени.“
След това фелдкуратът прочете още веднъж служебното писмо, с което му се съобщаваше на следния ден да отиде във военната болница на Карловия площад, за да извърши последно помазване на тежко ранени.
— Слушайте, Швейк — извика фелдкуратът, — това не е ли свинщина? Като че ли в цяла Прага аз съм единственият фелдкурат. Защо не им изпратят набожния свещеник, който неотдавна спа у нас? Утре, значи, трябва да отидем на Карлака161, за да извършим последно помазване, а пък аз съм забравил как ставаше тая работа.
— Ще си купим катехизис, господин фелдкурат, там ще видим как става тая работа — рече Швейк, — катехизисът е все едно пътеводител за духовните пастири. На времето в Емауския манастир работеше един градинар. За да не къса дрехите си, той поиска да го включат между послушниците и да му зачислят калугерско расо. Накараха го да си купи катехизис, та да се научи как да се кръсти правилно и да разбере кой единствен е останал чист от първородния грях, какво значи да ти е чиста съвестта и други подобни дреболии. След това той продаде контрабанда половината от краставиците в градината и напусна манастира опозорен. Веднъж, като го срещнах, той ми каза: „Краставиците можех да си ги продавам и без катехизис.“
Швейк отиде и купи катехизис. Като взе да го прелиства, фелдкуратът каза:
— Я виж, последно помазване могло да се извършва само от свещеник, и то с масло, което е осветено от епископа. Виждате ли, Швейк, вие сам нямате право да го извършите. Я прочетете как се извършва последното помазване.
Швейк зачете:
— „Последното помазване се извършва по следния начин: свещеникът помазва сетивните органи на болния и същевременно чете следната молитва: «Чрез това свято помазване и със своето преблаго милосърдие нека бог ти прости всичко, което си прегрешил чрез зрение, слух, обоняние, вкус, реч, осезание и ходене.»“
— Бих искал да зная, Швейк — обади се фелдкуратът, — как може да прегреши човек с осезанието си; можете ли да ми обясните?
— По най-различен начин, господин фелдкурат; човек например може да пипне нещо в чужд джеб. Или пък на танцова забава — нали ме разбирате какво може да се случи на танцова забава?
— А чрез ходене, Швейк?
— Когато човек започне да се тътри, за да го съжаляват хората.
— А чрез обоняние?
— Когато някой каже на някого, че смърди и че не може да го понася.
— А чрез вкус?
— Когато някой вкуси забранен плод.
— А чрез реч?
— Това вече върви заедно със слуха, господин фелдкурат. Когато някой се раздрънка много и когато друг го слуша.