След тия философски разсъждения фелдкуратът замълча и после каза:
— Нужно ни е, значи, масло, което да е осветено от епископа. Ето ви десет крони, идете да купите едно шишенце. Във военното интендантство по всяка вероятност нямат такова масло.
И Швейк тръгна да търси масло, осветено от епископа, нещо по-трудно и от търсенето на жива вода в приказките на Божена Немцова162.
Той влиза в няколко дрогерии, но щом кажеше: „Моля, дайте ми едно шишенце масло, осветено от епископа“, на едни места продавачите прихваха да се смеят, а на други се скриваха уплашени зад тезгяха. Лицето на Швейк при това оставаше необикновено сериозно.
Тогава той реши да опита щастието си в аптеките. В първата управителят заповяда на лаборанта да го изведе. Във втората поискаха да повикат „Първа помощ“, а в третата управителят му каза, че фирмата „Полак“ на улица Длоуха, която търгува с масла и лакове, положително ще има на склад търсеното масло.
Фирмата „Полак“ на улица Длоуха наистина работеше много добре. Там не пускаха никой клиент да си иде, без да задоволят искането му. Ако някой търсеше балсам копаива163, те му наливаха терпентин и всичко се нареждаше много добре.
Когато Швейк влезе в магазина и поиска да му дадат за десет крони масло, осветено от епископа, шефът каза на продавача:
— Господин Таухен, налейте му сто грама конопено масло, номер три.
А продавачът, като увиваше шишенцето в хартия, каза на Швейк с привичния си търговски маниер:
— Първо качество, ако имате нужда от четки, лакове или маджун, търсете фирмата ни. Тук ще намерите най-солидна обслуга.
През това време фелдкуратът преповтори всичко онова от катехизиса, което не бе запаметил едно време в семинарията. Някои от необикновено духовитите изречения много му харесаха:
„Названието «последно помазване» произлиза оттам, че обикновено това помазване бива последно от всички помазвания, които извършва черквата ни.“
Или: „Последното помазване може да приеме всеки християнин-католик, който е заболял тежко и е дошъл в съзнание.“
„Болният трябва да приеме последното помазване по възможност още докато е в съзнание.“
При четенето на тия изречения той искрено се смя.
След това дойде един ординарец и му донесе записка, с която му се съобщаваше, че на утрешното приобщение към светите тайни ще присъствува Дружеството на благородните дами за религиозно възпитание на войниците.
Това дружество се състоеше от истерични баби, които обикаляха болниците и раздаваха на войниците иконички и разкази за католика-войн, който умира за своя император. На тия брошурки имаше цветна картинка, която представляваше бойното поле. Навсякъде по него се търкалят трупове на хора и коне, катурени муниционни коли и оръдия, обърнати с лафета нагоре. На хоризонта гори някакво село и се пръскат шрапнели, на преден план лежи умиращ войник с откъснат крак. Към него се спуска ангел, който му носи венец с широка лента, на която има надпис: „Още днес ти ще бъдеш с мен в рая“. И умиращият се усмихва блажено, като че ли му са поднесли сладолед.
Когато прочете съдържанието на записката, Ото Кац плю и си помисли: „Ах, какъв ден ме чака!“
Той познаваше тая пасмина, както наричаше обществото на благородните дами от храма „Свети Игнат“, където преди години беше държал проповеди за войската. Тогава той все още влагаше много жар в проповедите си и дружеството обикновено заемаше място зад полковника. Това бяха две източени и съсухрени женища в черни рокли и с броеници. Веднъж след проповедта те се залепиха за него и цели два часа му говориха за религиозното възпитание на войниците.
Най-после той се ядоса и им каза: „Ще прощавате, уважаеми госпожи, но мене ме чака капитанът, за да изиграем партия фербъл.“
— Ето го, значи, и маслото — каза тържествено Швейк, като се върна от фирмата „Полак“, — конопено масло номер три, първо качество, с него можем да намажем цял батальон. Фирмата е солидна. Продава и маджун, лакове и четки. Сега ни трябва още звънче.
— Защо ни е звънче, Швейк?
— За да звъним из пътя, та хората да ни свалят шапки. Щом сме тръгнали да помазваме с конопено масло номер три, ние все едно, че вървим с бога, господин фелдкурат. Такъв е редът. Да знаете колко арестувани има досега само защото не са сваляли шапка в такива случаи. В Жижков веднъж някакъв свещеник наби един слепец, който не беше свалил шапка. Не стига това, ами слепецът го осъдиха и на затвор, защото съдиите доказаха, че като е бил сляп, не бил глухоням и че макар да е чул звънчето, той все пак се е държал така възмутително. За съда нямаше никакво значение, че всичкото се беше случило посред нощ. Също като на Свети Дух. Друг път хората може и да не ни забележат, но сега ще ни свалят шапка. Значи, ако нямате нищо против, господин фелдкурат, аз веднага ще ви го донеса.