— Да, аз, значи — отговори фелдкуратът.
Лицето на госта доби отново упоритото си и злобно изражение.
— Господине, това е измама — каза той, като стана.
— Успокойте се, уважаеми господине…
— Това е мошеничество! — вироглаво закрещя гостът. — Вие злоупотребихте с доверието ми!
— Господине — рече фелдкуратът, — вас ще ви успокои само чистият въздух. Тук е твърде задушно. Швейк — извика той към кухнята, — господинът желае да излезе на чист въздух.
— Господин фелдкурат, разрешете да доложа — дочу се от кухнята, — аз вече изхвърлих този господин.
— Да се повтори! — гласеше заповедта и тя бе изпълнена бързо, ловко и жестоко.
— Много добре направихме, господин фелдкурат — рече Швейк, като се върна от коридора, — че го експедирахме, преди да направи скандал. В Малешице познавах един кръчмар, който редовно четеше библията. Той знаеше цитати от светото писание за всякакви случаи и когато налагаше някого с бича си, винаги казваше: „Който жали пръчката, ненавижда чедото свое, но който го люби, овреме го наказва. Ще ти дам аз да разбереш какво значи да се биеш в кръчмата ми.“
— Ето виждате ли, Швейк, каква участ постига хората, които не почитат свещеника — усмихна се фелдкуратът. — Свети Йоан Златоуст е казал: „Който почита свещеника, почита Христа, който оскърбява свещеника, оскърбява Исуса Христа, чийто заместник тук е свещеникът.“ За утрешния ден ние трябва да се подготвим много добре. Изпържете яйца с шунка, сварете пунш бордо, а след това нека се отдадем на размисъл, както е казано във вечерната молитва: „Отбити са с милостта на всевишния всички временни козни срещу този дом.“
По света съществуват хора, които притежават голямо постоянство. Към тях принадлежеше и човекът, който вече два пъти бе изхвърлян от жилището на фелдкурата. Тъкмо бяха приготвили вечерята и някой позвъни. Швейк отиде да отвори, но се върна след малко и доложи:
— Пак е дошъл, господин фелдкурат. Затворих го временно в банята, за да можем да се навечеряме спокойно.
— Не правите хубаво, Швейк — каза фелдкуратът, — гост в къщи — бог в къщи! В старо време на големи пиршества нашите предци са били развеселявани от различни уроди. Доведете го, за да ни забавлява.
След малко Швейк се върна с настойчивия господин, който гледаше мрачно пред себе си.
— Седнете, моля — каза фелдкуратът, — тъкмо привършваме вечерята. Хапнахме раци и сьомга. Остава да довършим яйцата с шунка. Хубаво си хапваме ние, нали има хора, които ни дават пари назаем.
— Смятам, че не съм дошъл да ви правя смях — рече мрачният човек. — Днес идвам за трети път. Надявам се, че сега всичко ще се изясни.
— Господин фелдкурат, разрешете да доложа — рече Швейк, — той е истинска гербова марка. В Либен имаше един също като него. Боушек му беше името. Една вечер го изхвърлиха от „Екснерите“. След малко той се върна. Те пак го изхвърлиха. И така тая вечер това се повтори осемнадесет пъти. Все повтаряше, че си забравил лулата вътре. Влизаше през прозореца, през вратата, през кухнята, катереше се по зида, който заобикаляше градината, спускаше се в зимника и оттам излизаше зад тезгяха, а щеше да се спусне и през комина, ако пожарникарите не го бяха свалили от покрива. Постоянството му беше такова, че можеше да стане министър или депутат. В края на краищата той получи това, което заслужаваше.
Упоритият господин като че ли не обръщаше внимание на онова, което се говореше, и вироглаво повтаряше:
— Аз искам да сме наясно и моля да ме изслушате.
— Разрешава ви се — рече фелдкуратът, — говорете, уважаеми господине. Може да говорите, колкото ви се иска, а ние през това време ще продължим пиршеството си. Вярвам, че това няма да попречи на разказа ви. Швейк, хайде поднасяйте.
— Както ви е известно — рече постоянствуващият, — бушува война. Сумата ви заех преди войната и ако не беше последната, нямаше да настоявам да ми платите в момента. Имам обаче горчив опит в това отношение.
Той извади бележник от джоба си и продължи:
— Всичко съм си записал. Поручик Яната ми дължеше седемстотин крони и се осмели да падне на Дрина164. Подпоручик Прашек бе пленен на руския фронт, а ми дължи две хиляди крони. Капитан Вихтерле, който ми дължеше същата сума, допусна да бъде убит от собствените си войници под Рава Руска165. Поручик Махек, пленен в Сърбия, ми дължи хиляда и петстотин крони. А има и редица други. Един с неизплатена полица пада убит в Карпатите, друг бива пленен, трети се удави в Сърбия, четвърти умира в някоя болница в Унгария. Разбирате ли сега опасенията ми, че тая война ще ме разори, ако не бъда енергичен и безмилостен. Вие можете да ми възразите, че вас не ви грози някаква непосредствена опасност. Погледнете.
165
Ж. п. възел в Галиция, където през 1914–1915 г. са се водили ожесточени боеве. — Б.пр.