През това време фелдкуратът се бе натъкнал в канцеларията на една от Дружеството на благородните дами за религиозно възпитание на войниците, стара и противна кикимора, която още от сутринта обикаляше болницата и навсякъде раздаваше иконички, които ранените и болни войници хвърляха в плювалниците.
През време на обиколката си тя нервираше всички с глупавото си дрънкане. Приканваше войниците да се покаят искрено за своите грехове и истински да се поправят, за да им даде бог след смъртта вечно спасение.
Цялата пребледняла, тя разказваше на фелдкурата как войната, вместо да облагороди, озверявала войниците. Долу болните ѝ се изплезили и я нарекли плашило и дърта богомолка.
— Das ist wirklich schrecklich, Herr Feldkurat, das Volk ist verdorben!166
И тя се раздрънка как си представя религиозното възпитание на войника. Само тогава войникът воювал храбро за своя император, когато вярвал в бога и изпитвал религиозни чувства, само тогава той не се боял от смъртта, понеже знаел, че след смъртта го очаква раят.
Бъбрицата каза още няколко подобни глупости и личеше, че е решила да не пуска фелдкурата. Той обаче се сбогува с нея не съвсем галантно.
— Швейк, отиваме си! — извика той към караулната.
Обратният им път не бе съпроводен от никакви церемонии.
— Идния път не се ловя на тая въдица — рече фелдкуратът, — човек трябва да се пазари за всяка душа, която иска да спаси. Много тънки сметки водят, гадовете.
Като видя в ръката на Швейк шишенцето със „светеното“ масло, той се намръщи:
— Най-добре е, Швейк, да намажете обущата ни с това масло.
— Ще се опитам да смажа и пантите — добави Швейк, — вратата ужасно скърца, когато се връщате нощем.
Така завърши неосъществилото се приобщаване към светите тайни.
Швейк става свръзка на поручик Лукаш
I
Щастието на Швейк не продължи дълго време. Немилостивата съдба прекъсна приятелските връзки между него и фелдкурата. И ако фелдкуратът досега ни е бил приятен, това, за което ще разкажем по-надолу, е в състояние да смъкне от лицето му симпатичната маска.
Фелдкуратът продаде Швейк на поручик Лукаш или, по-добре казано, проигра го на карти. По същия начин едно време в Русия са продавали крепостните. Всичко дойде най-неочаквано. У поручик Лукаш се бе събрала весела компания, която играеше на „двайсет и едно“.
Фелдкуратът загуби всичко и накрая каза:
— Колко ще ми заемете срещу моята свръзка? Знаменит идиот и интересна фигура, нещо non plus ultra167. Никога не сте имали такава свръзка.
— Ще ти дам сто крони — предложи поручик Лукаш. — Ако не ги върнеш до в други ден, ще ми пратиш това чудо. Моята свръзка е противен човек. Само въздиша, пише писма в къщи и при това краде всичко, на каквото попадне. Бих го вече, но без полза. При всяка среща го шамаросвам, но и това не помага. Избих му няколко предни зъба, обаче той е непоправим.
— Значи, дадено — отговори фелдкуратът лекомислено, — в други ден или сто крони, или Швейк.
Той загуби и тия сто крони и тъжен тръгна към къщи. Знаеше с положителност и никак не се съмняваше в това, че няма да може да намери сто крони до в други ден и че всъщност най-мизерно и подло е продал Швейк.
„Можех да поискам двеста крони“ — ядосваше се той, но след като се качи в трамвая, който щеше да го откара в къщи, обзе го сантиментално настроение и той започна да си прави упреци.
„Не направих хубаво — мина му през ума, когато позвъни на вратата на жилището си, — как ще го погледна в глупавите му и добродушни очи?“
— Мили ми Швейк — рече той, като си влезе в къщи, — днес се случи нещо необикновено. Голям Марко Тотев излязох на карти. Дублирах наред — имах туз, след това ми дойде десетка, но банкерът беше пипнал вале и също избута двайсет и едно. На няколко пъти ми идваха аса и десетки, но винаги излизахме наравно с банката. Профуках всичките си пари.
Той замълча.
— Накрая проиграх и вас. Взех назаем сто крони срещу вас и ако не ги върна до в други ден, вие вече няма да принадлежите на мене, а на поручик Лукаш. Аз наистина съжалявам.
— Аз имам още сто крони — каза Швейк, — мога да ви ги дам назаем.
— Дайте ги насам — съживи се фелдкуратът, — веднага ще ги занеса на Лукаш. Наистина не бих искал да се разделя с вас.
Лукаш бе извънредно изненадан, когато видя фелдкурата да се връща.
— Идвам да изплатя дълга си — рече фелдкуратът, като се огледа победоносно. — Дайте и на мене карти.