Случеше ли се офицерът да се спаси с бягство от плен, а свръзката да бъде пленена, то тя в никакъв случай не забравяше да отмъкне със себе си и багажа на своя началник. Багажът минаваше в нейна собственост и свръзката полагаше трогателни грижи за него.
Веднъж видях една пленена свръзка, която вървя пеша от Дубно170 до Дарница171 отвъд Киев. Освен своята раница и раницата на началника си, който се беше спасил с бягство, тя носеше още и пет куфарчета с най-различна форма, две завивки и възглавница, а освен това и някаква бохча на главата си. Оплакваше се, че казаците ѝ откраднали два куфара.
Никога не ще забравя тоя човек, който с такива мъки прекоси цяла Унгария. Това беше истинска товарна кола. И до днес не мога да си обясня как намери сили да носи и мъкне товара стотици километри, после да замине с него за Ташкент172, да се грижи за него и да го пази и най-после да умре върху багажа си от петнист тиф в пленнически лагер.
Днес тия свръзки са пръснати по цялата ни република и разказват за геройските си подвизи. Те са щурмували Сокал173, Дубно, Ниш, Пиава174. Всеки от тях е Наполеон.
„Казах на началството да телефонира в щаба, че е време да почнем.“
Повечето свръзки бяха реакционери и войниците ги мразеха. Някои от тях доносничеха и им правеше особено удоволствие, когато им се удадеше случай да гледат как връзват някого.
Те се бяха обособили в особена каста. Егоизмът им нямаше граници.
III
Поручик Лукаш беше представител на действуващото офицерство в скапаната австрийска монархия. Военното училище бе създало от него особен род земноводно. В обществото говореше на немски, пишеше на немски, четеше чешки книжки, а когато преподаваше в школата за запасни офицери, той казваше поверително на школниците, които всички без изключение бяха чехи: „Да си останем чехи, но не е нужно никой да знае за това. И аз съм чех.“
Принадлежността към чешката нация той смяташе за нещо като членуване в някаква тайна организация, от която е по-добре да се стои настрана.
Иначе той беше добър човек, не се боеше от началниците си и на маневри се грижеше както подобава за ротата си. Винаги я настаняваше колкото се може по-удобно из плевните и често поръчваше със скромните си средства бъчонка бира за войниците.
По време на поход той обичаше войниците му да пеят песнички. Караше ги да пеят и когато отиваха, и когато се връщаха от учение. И движейки се с ротата си, той пееше заедно с всички:
Радваше се на любовта на войниците си, защото бе необикновено справедлив и нямаше обичай да тормози никого.
Подофицерските чинове в ротата трепереха пред него. И най-грубият фелдфебел, след като престоеше месец при него, ставаше кротък като агънце.
Той умееше да крещи наистина, но никога не псуваше. Служеше си с подобрани думи и изрази.
— Виждате ли — казваше той, — наистина никак не ми е приятно, дето ви наказвам, момчето ми. Но друг изход не виждам, тъй като от дисциплината зависи годността на войската, храбростта ѝ. Без дисциплина армията представлява тръстиково стъбло, което се огъва на вятъра. Щом като облеклото ви не е в ред, щом копчетата не са хубаво зашити и изобщо липсват, ясно е, че забравяте за задълженията, които имате към армията. Може би вие не разбирате защо е нужно да ви затворят заради едничкото копче, което липсваше вчера на куртката ви, заради такава незначителна дреболия, която в цивилния живот не се и забелязва. Вие виждате, че и такова незначително занемаряване на външността във войската влече след себе си наказание. И защо? Тук работата не е в това, че ви липсва едно копче, а в това, че трябва да свикнете на ред. Представете си, днес не си зашиете копчето и тръгвате по пътя на лентяйството. Утре вече ще ви се стори трудно да си разглобите пушката и да я почистите, в други ден ще си забравите щика в някоя кръчма и най-после ще заспите на пост и всичко това, защото с незашиване на откъснатото копче вие сте започнали да живеете живота на лентяй. Така е, мойто момче, затова ви наказвам. Именно за да ви предпазя от по-тежко наказание за простъпка, която бихте могли да извършите, забравяйки постепенно, но сигурно за своите задължения. Наказвам ви с пет дни затвор и желая, като останете на хляб и вода, да помислите за това, че наказанието не е отмъщение, а само възпитателно средство, с което се преследва поправяне на наказания войник и вкарването му в правия път.
172
Столица на Туркестан. През Първата световна война там е имало голям военнопленнически лагер. — Б.пр.
174
Река в Италия. През време на Първата световна война са били водени ожесточени битки за преминаването ѝ. — Б.пр.