Швейк легна на желязното легло и спокойно заспа.
Докато спеше, доведоха нови двама. Единият от тях беше бошнак — амбулантен търговец. Той се разхождаше из килията, скърцаше със зъби и не произнасяше дума, без да прибави: „йебем ти душу.“ Измъчваше го мисълта, че в Дирекция на полицията ще изчезне кошницата със стоката му.
Вторият новодошъл гостенин бе кръчмарят Паливец, който, щом забеляза своя познат Швейк, го събуди и с трагичен глас извика:
— Ето ме и мене тука!
Швейк раздруса сърдечно ръката му и каза:
— Искрено се радвам. Аз си знаех, че оня господин ще си устои на думата, като каза, че ще дойдат да ви вземат. Точността е хубаво нещо.
Господин Паливец обаче забеляза, че такава точност пет пари не чини и тихо попита Швейк дали останалите господа в затвора не са злосторници, защото това би могло да му навреди като на почтен кръчмар.
Швейк му обясни, че всички, с изключение на един, който е затворен заради опит за убийство на някакъв стопанин от Холице, когото искал да обере, споделят съдбата им все заради ерцхерцога.
Господин Паливец се обиди и каза, че е попаднал в затвора не заради някакъв си смахнат ерцхерцог, а заради негово величество императора. И понеже това заинтригува останалите, той им разправи как мухите замърсили негово величество.
— Засраха го, гадините — приключи той описанието на своя случай, — и накрая ме доведоха в дранголника. Ама няма да им простя аз — добави той заплашително.
Швейк пак си легна, но не спа дълго, тъй като скоро дойдоха, за да го отведат на разпит.
И като се качваше по стълбището към третото отделение23 за разпит, Швейк носеше кръста си към върха на Голгота, без сам да забелязва своето мъченичество.
Като видя надпис, че е забранено да се плюе по коридорите, той помоли стражаря да му позволи да плюе в плювалника, след това, осиян от простодушието си, влезе в канцеларията с думите:
— Добър вечер на всички, господа.
Вместо отговор някой го ръгна в ребрата и го изправи пред масата, зад която седеше господин със студено чиновническо лице, с черти на животинска жестокост, сякаш току-що бе изскочил от книгата на Ломброзо „За престъпните типове“24.
Той изгледа кръвнишки Швейк и каза:
— Я недейте гледа като идиот.
— Какво да правя — отговори Швейк сериозно, — аз бях освободен от военна служба за идиотизъм. Специална комисия ме провъзгласи официално за идиот. Аз съм доказан идиот.
Господинът с лице на престъпник изтрака със зъби:
— Това, в което ви обвиняват и което сте извършили, говори, че всичките ви дъски са си на мястото.
И той изброи на Швейк цяла редица различни престъпления, като започна с „държавна измяна“ и завърши с „обида на негово величество и членовете на императорския дом“. В центъра на тая внушителна група се мъдреше престъплението „одобрение на атентата срещу ерцхерцог Фердинанд“, от което пък се отделяше цял клон нови престъпления, между които най-ярко се открояваше „подстрекателството към бунт“, тъй като всичко това се бе случило в обществено заведение.
— Какво ще кажете? — победоносно запита господинът с черти на животинска жестокост.
— Много нещо — отвърна Швейк невинно, — а всяко нещо без мярка вреди.
— Виждате ли, че и вие признавате?
— Признавам всичко, строгост трябва да има, къде ще му излезе краят без строгост? Едно време, като служех войник…
— Затваряй си устата! — кресна полицейският чиновник. — И говорете само когато ви питат! Разбирате ли?
— Как да не разбирам — рече Швейк, — тъй вярно, разбирам, мога да се ориентирам във всичко, което благоволихте да кажете.
— С кого се сношавате?
— С прислужницата си, ваша милост.
— А в местните политически кръгове нямате ли познати?
— Как да нямам, ваша милост, аз редовно си купувам следобедното издание на „Народна политика“ — „Кучката“25.
— Вън! — изрева господинът с животинския вид.
Когато го извеждаха от канцеларията, Швейк каза:
— Лека нощ, ваша милост.
А щом се върна в килията си, той съобщи на всички арестувани, че разпитът е шегаджийска работа:
— Ще ви понавикат малко и накрая ще ви изгонят. По-рано — продължи той — е било много по-лошо. В една книга четох на времето, че обвиняемите трябвало да ходят по нажежено желязо и да пият разтопено олово, за да докажат своята невинност. Или пък, когато не искали да си признаят, им обували испански ботуши26 или ги разтягали със специални приспособления. На други пък горили хълбоците с пожарникарски факел, както постъпили със свети Ян Непомуцки. Разправят, че той ревял, та се късал, сякаш го колели, и не преставал да вика, докато не го хвърлили в непромокаем чувал от моста на Елишка във Вълтава. Такива работи се случвали често, а след това насичали човека на парчета или пък го набивали на кол пред музея. А когато хвърляли някого само в душегубката27, той се чувствувал като отново роден.
23
Третото отделение в Пражката дирекция на полицията по това време се е занимавало предимно с политически провинения. — Б.пр.
24
Всъщност никоя от книгите па Чезаре Ломброзо — италиански учен, лекар-психиатър — не носи такъв наслов, въпреки че той се занимава с тая проблема в различни свои книги. — Б.пр.
25
Един от най-реакционните чешки вестници по това време. Заради своята безпринципност и слугарство по отношение на имотните класи бил известен сред народа с името „Кучката“. Б.пр.