Той се замисли и изведнъж подскочи:
— Насмалко щях да забравя…
Швейк отиде в стаята на поручика, който вече беше заспал дълбоко, и го събуди:
— Господин поручик, разрешете да доложа: вие не ми казахте какво да направя с котката.
И поручикът в полусън се обърна на другата страна и измърмори:
— Три дни под оръжие! — и продължи да спи.
Швейк тихо излезе от стаята, измъкна нещастната котка изпод кушетката и ѝ каза:
— Три дена под оръжие. Abtretten!175
Ангорската котка отново се вмъкна под кушетката.
IV
Швейк тъкмо се канеше да иде да потърси някой пинчер, когато позвъни една млада дама и пожела да говори с поручик Лукаш. До краката ѝ имаше два тежки куфара. Швейк успя да забележи и шапката на хамалина, който слизаше по стълбата.
— Няма го в къщи — каза Швейк твърдо, но младата дама бе влязла вече в антрето и категорично му заповяда:
— Отнесете куфарите в стаята!
— Тая работа без разрешението на господин поручика няма да я бъде — рече Швейк, — господин поручикът ми е заповядал никога да не правя нищо без негово знание.
— Вие сте полудели — извика младата дама, — дошла съм на гости на господин поручика.
— Съвсем нищо не зная за това — отговори Швейк, — господин поручикът е в казармата, ще се върне късно вечерта, а на мене ми е заповядано да му намеря един пинчер. За никакви куфари и за никаква дама не ми е казвал. Сега ще заключа жилището и затова ви моля да имате добрината да си идете. На мене нищо не ми е съобщено и не мога да оставя в жилището чуждо лице, което не познавам. Знаете ли какво стана веднъж на нашата улица? У сладкаря Белчицки оставили един човек, а той изпразнил гардероба и избягал. С това не искам да кажа нищо лошо за вас — продължи Швейк, като видя, че младата дама е много отчаяна и плаче, — но решително не можете да останете тук, вие сама ще признаете това. На мене ми е поверено цялото жилище и аз съм отговорен за всяка дреболия. Затова още веднъж най-учтиво ви моля да не си правите илюзии. Докато не получа заповед от господин поручика, аз не познавам и брата си. Наистина съжалявам, че съм принуден да говоря с вас по тоя начин, но ние военните обичаме реда.
Между това младата дама се беше поопомнила. Тя извади визитна картичка от чантата си, написа няколко реда с молив, сложи я в луксозно пликче и плахо каза:
— Занесете това на господин поручика, аз ще почакам тук за отговор. Ето ви пет крони бакшиш.
— От това нищо няма да излезе — отговори Швейк, обиден от неотстъпчивостта на неочакваната гостенка, — запазете си петте крони, ето ви ги тук на стола, и ако искате, елате с мене до казармата. Ще ме почакате, аз ще предам писъмцето ви и ще ви донеса отговор. Но да чакате тук, е абсолютно невъзможно.
След като каза това, той вмъкна куфарите в антрето и задрънка ключовете, сякаш беше ключар в някой замък. Застанал до вратата, той каза многозначително:
— Затваряме!
Младата дама излезе отчаяна в коридора. Швейк затвори вратата и тръгна пред нея. Посетителката заситни като кученце след него и можа да го настигне едва когато Швейк се отби в будката да си купи цигари.
След това тя тръгна редом с него и се опита да завърже разговор.
— Ще предадете писмото, нали няма да ме излъжете?
— Ще го предам, нали казах?
— Ще можете ли да намерите господин поручика?
— Не зная.
Те тръгнаха пак мълчешком. Едва след доста дълга пауза спътницата му отново се обади:
— Вие мислите, значи, че няма да намерите господин поручика?
— Не, не мисля това.
— А къде смятате, че би могъл да бъде?
— Не зная.
С това разговорът отново се прекъсна за продължително време, докато не бе подновен с въпрос от страна на младата дама:
— Не сте ли загубили писмото?
— Още не съм го загубил.
— Значи, сигурно ще го предадете на господин поручика?
— Да.
— А ще го намерите ли?
— Вече ви казах, че не знам — отговори Швейк. — Чудно как хората могат да бъдат толкова любопитни и непрекъснато да питат за едно и също нещо. Все едно сега да започна да спирам всички минувачи по улицата и да ги питам коя дата сме днес.
С това приключи опитът на дамата да се разбере с Швейк и по-нататъшният им път до казармата протече в абсолютно мълчание. Чак когато се озоваха пред казармата, Швейк покани младата дама да го почака, а той се спря да приказва нещо за службата с войниците, които бяха на вратата. Това, както изглежда, доставяше голямо удоволствие на дамата, защото тя започна да се разхожда нервно по тротоара. Лицето ѝ имаше много нещастен вид, като гледаше, че Швейк продължава приказките си със същото глупаво изражение, каквото можеше да се види на снимката, отпечатана по това време в „Хроника на световната война“176: „Австрийският престолонаследник разговаря с двама летци, свалили един руски самолет.“