Другият клиент се бе излегнал с увито в дебели димящи кърпи лице. Чифт нозе в тъмносини панталони бяха проснати с цялата си дължина върху наклонената подложка за крака.
Майсторът-бръснар погледна небрежно при влизането на Хемънд. Той подхвърли професионалното: „Вие сте следващият“ и продължи да работи.
Хемънд свали сакото си и го закачи до тъмносиньото на стената… толкова наблизо, че едното почти покриваше другото. После седна на стола точно под двете.
Мина малко време. Човекът под кърпите заговори приглушено през малкия отвор, оставен му да диша.
— Побързай, Анджело. Предстои ми труден ден.
„В ада“ — вметна Хемънд безмълвно.
И двамата бръснари бяха гърбом към него. Единият клиент не се виждаше под втория и последен пласт кърпи. Другият беше закрит от изпречилата се фигура на бръснаря, който го обслужваше. Беше игра между четирима, която едва ли щеше да се повтори до края на деня.
Хемънд се изправи неусетно и непринудено, сякаш току-що бе решил да попуши, докато чака. Бръкна във вътрешния джоб на сакото си за пура. С едно движение извади два предмета — пура и автоматична писалка. Те бяха стояли една до друга — готови да влязат в действие.
Със свободната си ръка забоде един за друг реверите на двете сака, тъй че докато привидно държи единия — на своето сако, — в действителност да държи и двата. Съседното тъмносиньо сако служеше за нещо като хастар на неговото. Сега вътрешният му джоб беше обърнат към Хемънд. Показа се главата на автоматична писалка, която се крепеше за клипса си.
Хемънд я извади, сложи на мястото й тази, която вече държеше в ръка, и пусна ревера на долното сако да се върне на мястото си. После пъхна първата писалка в собствения си джоб, прегъна сакото си обратно до стената и отново седна.
Всичко бе свършено сръчно и бързо. За тези кратки една-две минути другите четирима бяха останали в същото положение. Никой от тях не бе погледнал към него. Смяната стана незабелязано.
Отхапа крайчеца на пурата си, поднесе към него клечка кибрит. Позволи си едно-единствено продължително смукване.
После пак се изправи, сякаш току-що се бе сетил за нещо — за някаква поръчка, която трябваше да изпълни, или посещение, което да направи. Майсторът го погледна и видя, че си навлича сакото.
— Ей сега ще ви взема — обеща той.
— Връщам се след минута — отговори Хемънд. — Пазете ми реда.
Излезе само миг преди бръснарят да започне да отвива кърпите от лицето на човека с тъмносините панталони.
Навън се чу приглушен шум на отдалечаваща се кола, стояла наблизо незабелязана от четиримата в бръснарницата. Сигурно отиде в обратна посока, защото не мина край заведението.
В този момент калфата държеше огледало зад главата на подстригания клиент, за да чуе мнението му. След секунда последният стана и взе небрежно да закопчава яката си.
Почти едновременно и другият клиент беше готов. Бръснарят свали кърпата му.
Когато отиваха за дрехите си до стената, пътищата им се кръстосаха. Човекът с тъмносините панталони се насочи към оръфания, избелял пуловер, увиснал небрежно на една от средните куки. Човекът със сивите памучни панталони закрачи към тъмносиньото сако. Облече го и излезе.
Бръснарят прокара метличка по раменете на другия клиент.
— Костюмът ви днес не пасва, мистър Келър — забеляза той с приятелско съчувствие. — Как така?
— Много бързах, та не обърнах внимание. Жена ми трябва да е сложила сакото ми на такова място, че не мога да го намеря. Прескочих само да се обръсна и веднага се връщам пак, тъй че няма значение.
Той си навлече пардесюто, с което прикриваше несъответствието в облеклото си, и също излезе.
Човекът със сивите памучни панталони и синьото сако беше нервен. Три пъти мина край входа на банката в едната и другата посока, докато се престраши да влезе. Беше петък, затова трябваше да бъде тук.
Всеки петък идваше по този начин тук и осребряваше малък чек от името на своя работодател — личен чек за покриване на разходите на работодателя му в края на седмицата. Но днес работата щеше да се развие по-другояче.
Най-после влезе и застана на опашката. Опашката беше доста дълга. Така беше добре — дори по-добре за него. Касиерът ще бърза и няма да забележи. Само нанасят чека в картотеката и сравняват подписа.
Няма защо да се безпокои в това отношение — подписът беше автентичен. Всичко беше автентично — всичко, с изключение на двете допълнителни нули в края на сумата. А е ужасно трудно да различаваш нули — всички те си приличат.