Човекът в сивите панталони непредпазливо направи крачка напред, за да се опита да се приближи пак до гишето, от което така грубо бе изблъскан преди малко. Мигновено до лакътя му застана някакъв човек, който по-рано не беше тук. Не бе стоял и на опашката. Отде се е домъкнал, човекът в сивите панталони нямаше представа.
Новодошлият държеше небрежно едната си ръка във вътрешния джоб, като че посягаше за цигара. Но цигара не излезе. Просто ръката му остана така.
— Чакай си реда, драги — каза той глухо. Устните му почти не се движеха.
— Но беше моят…
— Не възразявай, драги. Сега не е време за възражения. Казвам го за твое добро. — Ръката, пъхната под ревера му, стоеше съвсем неподвижна. И всичко около него стоеше съвсем неподвижно.
Човекът със сивите панталони не възрази. Нещо му подсказа да мълчи. Навред във въздуха около себе си усещаше мислени вълни на смъртта и се чудеше отде идат. Наглед никой нищо не вършеше. Тъкмо време да си стоиш спокойно и да не движиш нито ръце, нито крака, нито челюстта си, само да стоиш на едно място, дори да не дишаш повече, отколкото е нужно.
Не се виждаха ръцете нито на касиера, нито на клиента — бяха много ниско. Но раменете им се повдигаха трескаво, показвайки скрито движение. Раменете на касиера потрепваха, сякаш пъхаше нещо през гишето на равнището на ръцете. Раменете на клиента се свиваха и разтягаха, като че дърпаше нещо към себе си и всяка минута се връщаше за още. После се чуваше приглушен пляскащ звук, както когато нещо пада в брезентова чанта или торба, която държат отворена, за да го поеме.
Върхът на автоматичната писалка изведнъж изчезна изпод ръката, която я притискаше, сякаш някакъв поток я бе подхванал и помел от мястото й.
Из цялата банка цареше странна тишина. Нещо като затишие. И по-рано не се чуваше звук, ала в тоя момент още по-малко.
Клиентът, който бе преградил гишето, сега се обърна и тръгна към изхода, а ниско до хълбока му се полюляваше малка брезентова торбичка с двойна дръжка.
После изведнъж като че се отприщиха всички сили на ада.
Цялата сграда бе огласена от дрезгавия глас на алармен звънец. Екна изстрел, втори, трети. После — цяла градушка.
Чакащата опашка се пръсна като пясък. Хората се втурнаха да бягат, после променяха посоката и се връщаха обратно, блъскайки се в тези, които продължаваха в предишната посока.
Човекът със сивите панталони се бе снишил, като че искаше да си върже обувките, опрял коляно о пода, но стоеше така с наведена глава, без да прави нищо.
После всичко свърши тъй внезапно, както и бе започнало. Налягалите по пода се изправиха и се огледаха като ударени от гръм. Цялото помещение беше изпълнено с тънка димна омара. Имаше полицаи и всяка минута прииждаха все повече.
Човекът, който бе притискал банковия пазач толкова време, сега стоеше на свой ред гърбом към стената, прав и вцепенен, а револверът в ръката на един полицай го задържаше в тази поза.
Човекът, който толкова време тършуваше за цигари, най-после извади ръката си. Но цигари не се виждаха. А изпод ръкава му по цялата ръка струеше нещо червено.
Брезентовата торбичка си стоеше кротичко на пода, на не повече от пет крачки от изхода. Човекът, който я носеше, сега се бе проснал по гръб до нея, изпънат като черта, прокарана с линия. Пръстите на едната му ръка все още бяха прегънати през двойната дръжка. Ала бе отменил напълно решението си да се измъкне с нея.
Когато след около четвърт час най-после излезе от банката, човекът със сивите панталони беше пребледнял и целият трепереше. Автоматичната писалка продължаваше да лежи до брезентовата торбичка, сложена вътре на пода. Дори не бе си я поискал обратно. Нека си стои там. И без туй не е негова.
А и чекът не беше осребрен. Излязъл бе с него; още го стискаше в ръката си.
Щом се озова благополучно навън, накъса го на парченца. После тези парченца накъса на още по-малки. Ще каже на началника си, че в бъркотията го е загубил. За работодателя му това няма голямо значение. Чекът беше само за двайсет и пет долара — без двете допълнителни нули.
Побърза да се махне по-скоро, без да поглежда назад. Какво гласеше старата поговорка? „Не си струва да вършиш престъпление“. Така е наистина. До края на живота си ще бъде честен.
Пазачът влезе и сложи автоматичната писалка върху бюрото на банковия директор.
— Намерили това до торбичката на бандитите — каза той. — Инспекторът ми нареди да ви го донеса.
— Трябва да е на касиера.
— Не, сър, вече го питаха.
— Тогава някой от клиентите я е изпуснал в суматохата. Оставете я тук. Ще я задържа, докато си я потърсят.
Пазачът затвори вратата и излезе. Директорът още не беше се съвзел напълно от уплахата. Той глътна един аспирин, обърса челото си, после седна и с разтреперана ръка прегледа бегло няколко книжа. Взе една от перодръжките на бюрото си, натопи я да подпише книжата.
Вдигна я суха. Писалищната му мастилница не беше напълнена.
Видя изоставената там автоматична писалка, посегна към нея. Но и тя нямаше мастило.
Нервите му бяха опънати. Захвърли ядно писалката и натисна звънеца.
Под яката още му беше притеснително горещо. Обърна се и щракна едно копче. Електрическият вентилатор, насочен от ъгъла към бюрото му, забръмча.
Всички книжа на писалището се повдигнаха леко от края, отместиха се един-два инча1. Един лист побутна писалката. Тя се претърколи лениво, само веднъж. После външният клипс я спря, действувайки като спирачка.
Едно момиче отвори вратата.
— След всичко това бъдете така добра да се погрижите да има мастило на писалището ми всеки ден, преди да дойда.
Течението от отворената врата, прибавено към въздушната струя, идеща от вентилатора, образува над писалището истинска вихрушка.
Писалката се раздвижи, преобърна се отново, като направи жабешки скок над клипсът си. Клипсът пак щеше да подействува като спирачка… само че този път нямаше вече повърхност на писалище, която да я задържи.
Писалката падна. Тупна в зейналото точно под нея кошче, претъпкано с хартия, като се удари съвсем леко, тъй че шумът бе заглушен от бръмченето на вентилатора.