Въпреки че в града беше тихо и денят изглеждаше напълно делничен, чувствуваше се някакво напрежение. Ето например, когато Фильо излезе на площада пред читалището, в будката на стражаря нямаше никой. Той даже се пъхна в нея и тоя път никой не го подгони. Учуден, продължи своята обиколка на съседната уличка. Видя как няколко стражари товареха багажа на околийския управител, бързо се качиха и потеглиха нанякъде. Пред полицейското управление се мотаеха цивилни агенти и полицаи. Горяха книжа право на улицата, а от прозорците изхвърляха още папки. Полицейският началник наблюдаваше работата и ругаеше:
— По-бързо, свине такива!
Фильо се отправи към клуба на „Бранник“. И тук цареше трескава работа. Няколко гимназисти в браннически униформи бързо прибираха документите от клуба. Фильо застана до вратата. Почна да им вика, както много пъти досега:
— Бранници… бозаджииии…
А Томи заканително лаеше. Но този път те не им обърнаха внимание. Командирът им, който тичаше по улицата, задъхан стигна клуба и изкрещя:
— Махайте се веднага! Оставете всичко!…
Всички оставиха работата и бързо побягнаха на групи по улицата, кой където види… Томи се спусна да ги гони с лай. Фильо влезе в отворения клуб. Видя масата за пинг-понг, огледа стените, накачени с портретите на царската фамилия и на Хитлер. Хвърли око и на двете пишещи машини. Не се стърпя и скъса от стената плаката, където бяха нарисувани партизани как палят едно село. Погледна отново двете пишещи машини, обърна се и се затича по улицата. Спря за малко да си поеме дъх пред черквата „Света Богородица“. Дворът беше тих и спокоен. Само двама просяци стояха пред вратата. Единият нямаше крака и бе привързал автомобилни гуми под коленете си, та така ходеше през града. Другият се казваше Салията — турчин, но върл привърженик на източното православие, тъй като цялото си време прекарваше по гробищата и черквите и така се прехранваше. Салията беше глухоням. Просяците в града бяха повече на брой, явно, липсваше Пата Циганката, облечена като Сара Бернар с бяла старинна дълга рокля, цветът на която вече никак не личеше, една лисича кожа около шията — цялата изядена от молци, и безброй гердани и гривни от най-различен произход. Нямаше го и Луд Санде с червената фуражка, и Щерьо Бодука, и Василето с вечното цвете на продраното сако. Изглежда, денят не беше на някой важен светия.
Когато Салията видя Фильо, започна да мучи и да му показва с ръце, че приятелят му Макензен е вътре. Фильо извади две цигари — едната даде на просяка без крака, който се прекръсти, а другата на Салията, който веднага с готовност му сграбчи ръката и я целуна, въпреки че Фильо искаше да я изтегли. Той тихо влезе в храма. Тук беше прохладно и тъмно. Мина тихо покрай мястото, където продаваха свещи. После спря зад няколкото бабички в централния кораб. Отпред свещеникът водеше службата. Отстрани на попютъра един псалт припяваше на попа, а зад него неотстъпно, облечен в блестящи херувимски дрехи, се въртеше Макензен, който подаваше ту кадилницата, ту вдигаше свещника. Фильо застана близо до владишкия трон. Почна да прави знаци на Макензен, но и той му направи знак, че е зает, но че скоро ще дойде.
Службата завърши. Макензен изскочи навън, където го чакаше Фильо. Беше свалил блестящото си одеяние.
— Нали съм ти казал, когато съм на служба, да не ме закачаш!
— Добре де, седи си тука, ама бранниците си отидоха…
— Е, та какво?
— Нищо. Отидоха си и… оставиха всичко…
Макензен отведнъж разбра. Двамата се затичаха. Макензен, който беше тежък на тичане, каза:
— Ти върви там и не давай нищо да пипат! Аз сега идвам…
Разделиха се, като тичаха. Фильо отиде при клуба. На вратата го посрещна Томи с радостен лай. Но му се приплака от гледката. Деца, много деца като мравки влизаха, а излизаха от клуба, като мъкнеха кой ски, кой копие… А едно малко дете мъкнеше попивателна. Тук бяха и децата, които им обраха топчетата. Тук беше и малкото братче на Фильо. Даже и детето на Перо тътреше по пода един стол към изхода. Объркването на Фильо трая кратко време. Той авторитетно застана в средата на залата и извика:
— Никой нищо да не пипа! Всеки да остави, каквото е взел!
Децата, стреснати, оставиха вещите. В това време Макензен пристигна запъхтян с една от тия ръчни колички на четири колела, която сам бе направил и която при нужда събираше цяло състояние. Сега двамата се заеха мъжки с работата. Бързо товареха ски, въздушна пушка, хилки за пинг-понг с топки, четири копия, два диска, едно дебело въже, което не знаеха в момента за какво ще им послужи. Накрая Фильо вдигна пишещата машина от бюрото, а Макензен намери в едно от чекмеджетата два сигнални пистолета. Натисна спусъка и пистолетът изтрещя, като че ли трошиш чамова дъска. Едно от малките деца заплака и се напика.