— Аз нищо не смятам — каза рязко подпоручикът. — Но така полицейско управление не се превзема. Не сме в читалището!
Като каза това, подпоручикът се затича към съседната книжарница, където имаше телефон. След него неотстъпно се движеха Фильо и Макензен. Подпоручикът вдигна телефона.
— Дайте бързо казармите!… Ало, казармата… фелдфебел Буров веднага!…
В това време Фильо чу гневния вик на баща си и се обърна.
— Предайте се, айдуци! — крещеше с всичка сила през високоговорителната фуния бай Тома на полицаите, като си подаваше главата зад ъгъла. Но куршумите почнаха да бият по него.
— Иди и дръпни тоя идиот назад! — каза на Фильо подпоручикът, който стоеше със слушалката в ръка и гледаше все пак какво става навън през витринното стъкло. — Кой е тоя?
Фильо сви рамене. Двамата с Макензен изтичаха и издърпаха бай Тома назад.
— Оставете ме! Оставете ме!… — пенеше се бай Тома.
Групата от другия край на улицата успя да изпрати още двама души подкрепление на ранения политзатворник и неговия приятел, скрили се във входа на бръснарницата. Те не сполучиха да разбият вратата на управлението, но я подпалиха с шише газ. Дим се вдигна нагоре и скоро на улицата нищо не се виждаше. И тия отгоре нищо не виждаха също.
Едно момче изтича на улицата с камък в ръка. Запрати го и побягна обратно. Но камъкът не попадна в целта и разби стъклото на бръснарницата. Тогава децата започнаха своята акция. Подпоручикът не можеше да ги спре, защото чакаше на телефонната слушалка. Те взимаха от струпаните камъни в съседния двор с варница и пясък, изтичваха за миг на улицата, хвърляха ги, счупваха някое стъкло на управлението и пак се връщаха. Чу се вой на сирена, която се усилваше, и звън на камбана. За всеобщо учудване пристигна и пожарната команда. Пожарникарите с лъскави шлемове бързо скочиха и затърсиха крана, като развиваха маркучите, понеже димът идваше от съседната улица.
Подпоручикът подаде слушалката на книжаря:
— Ако се обадят от казармата, извикайте ме! — и излезе навън.
— Командирът на пожарната тука! — извика заповеднически подпоручикът.
— Аз! — отдаде чест един възрастен пожарникар с бели мустаци.
— Кой ви прати?
— Сами идваме. Видяхме дим.
— Почнете да пръскате с маркуча право в полицията.
— Слушам!
— А още по-добре запалете управлението!
— Да паля или да гася?
— Според обстановката — каза разсеяно подпоручикът.
— Слушам! — козирува командирът и даде заповед на пожарникарите, съвсем противоположна на техния занаят.
Книжарят изтича на улицата.
— Господин подпоручик, от казармите…
Офицерът тичешком влезе в книжарницата.
— Слушай, Буров! Вземи ротата и идвай веднага! Ясно ли е? До пълно бойно въоръжение с муниции!…
Подпоручикът остави телефона. Пожарникарите бързо започнаха да се изкачват по отсрещното здание отзад. Сега гюлето на обстрел беше по-свободно. Подпоручикът, застанал на ъгъла, отпрати няколко куршума с маузера си, като добре се мереше. Макензен също изтича на улицата и стреля със сигналния пистолет. Но жалкото плюкало едва се чу. Филип беше по-находчив. Той избра от земята камъни, сложи един голям в прашката си, която измъкна от джоба, завъртя я и камъкът с напевно свирене профуча и раздроби прозореца на най-горния етаж. Макензен също завъртя своята прашка. Сега децата действуваха по-организирано. Прашките им наистина изпочупиха всички прозорци на управлението. След няколко минути пристигна камионът с войниците. Фелдфебел Буров, едър мъж, отдаде чест.
— На ваше разположение, господин подпоручик!
— Буров, с първи взвод блокирай улицата. Ще чакаш аз да почна. Разкарай всички тия, да не пострада някой…
— Слушам!
— Втори взвод с мен! — извика подпоручикът, като грабна от един войник леката картечница.
Войниците тичаха след него. Той бързо изкачи стъпалата на общината. Зданието беше най-високото в града и съвсем близо до полицията. По коридорите нямаше никой. Филип и Макензен тичаха неотстъпно след подпоручика. Долу фелдфебелът бе блокирал улицата от двете й страни. Подпоручикът се изкачи с картечница в ръка върху покрива на общината. Намери удобна позиция. С трясък напъха диска на пълнителя. Накриви още повече фуражката си наляво и се премери във фасадата на управлението, където се беше барикадирала полицията. Двете момчета залегнаха далеч зад него, върху керемидите. Останалите войници се настаниха по прозорците на общината. Фильо и Макензен спазваха известно разстояние от подпоручика, за да не ги забележи и изгони. Покривът беше начупен, така че те спокойно се скриха зад един комин. Полицейското управление се виждаше като на длан. Подпоручикът натисна спусъка. Сега вече от всички страни се чуваха изстрели. Куршумите разораваха стените. После пукотевицата изведнъж спря.