— Мале! — възкликна вече разгневен Христо. — Ние не сме деца!
— Това не ме интересува! — отвърна майката. — Имате или нямате?
Двамата мълчаха. После големият въздъхна и каза:
— Мале, брадата си няма да обръсна, така да знаеш!
— Аз няма да острижа косата си! — каза твърдо малкият.
Изглежда, конфликтът беше неразрешим.
— Виж какво, стрино Марийо — намеси се бай Тома, който винаги намираше изход. — Дрехите им ще изпарим, а косите им ще намажем с газ. После със ситен гребен ще ги изрешем и готово!
— Добре — усмихна се майката. — Вие съгласни ли сте?
— Съгласни сме… — измънкаха двамата партизани.
По-късно чистенето на въшките беше вече в ход. На двора постлаха две черги. На тях — голи до кръста — седяха двамата братя. Времето беше топло. Облекли бяха едни кърпени панталони, които бай Тома измъкна отнякъде. Големият казан вреше над огъня в средата на двора. Покрай тях се въртяха децата, Томи и самият бай Тома. Оръжието бяха сложили край себе си. Майка им с голяма дървена бъркачка въртеше дрехите в казана, за да се изварят както трябва.
— Не се ядосвайте — каза бай Тома, — аз така ще ги изгладя, че ще станат по-хубави и от нови!
— Слушай, бай Тома — заговори по-големият брат Христо, — Перо къде е?…
— Па знам ли? Избяга.
— А ти, уж имаш пушка в ръка, защо не го залови? — ядоса се Венчо.
Бай Тома сви рамене.
— Оставете го тоя глупак — каза той. — Винаги е бил улав…
Бай Мицо тежко седна на чергата. Носеше и шише ракия.
— На, да се сгреете — подаде той шишето на братята.
Големият надигна бутилката, в това време майка им, която наблюдаваше от казана, извика:
— Христо!…
Той трепна и се задави, като продължително се закашля. Томи излая.
— Остави ги, стрино Марийо — каза бай Мицо. — Та комита, ако не пие, комита ли е?
— Те са мои синове — отвърна стрина Мария. — Те не пият и не пушат!
— Мамо — каза по-малкият Венчо. — За пиенето, както и да е… но за пушенето ще се караме…
Като каза това, малкият извади от джоба си кесия тютюн и зави цигара, а после втора — за брат си. Двамата гузно запушиха. Майка им ги гледаше и клатеше укорно глава. Бай Мицо, стар любител на оръжия, хвана автомата „Томсън“.
— На времето най-доброто оръжие беше покритата манлихера. Но аз имах една открита манлихера като топ. Можеш за минута да дадеш два изстрела. Това пищовче колко дава?
— Около петдесетина — отговори Венчо.
— Брей!… — учуди се бай Мицо. — И на колко бие?
— 50–100 метра. Фильо, сложи стомната ей там… — Венчо показа към дъното на двора.
Фильо грабна стомната, отнесе я и тичешком се върна. Бай Мицо, без да се прицелва, както седеше, даде откос. Стомната се разлетя на малки парченца.
— Големи мурафети измислиха — каза бай Мицо.
— Ние също имаме шмайзер — обади се Фильо.
— Какъв шмайзер? — попита Христо.
— Германски, нов, с пълнители.
Двамата братя се спогледаха.
— Не вярвате ли? — обиди се Фильо.
Той и Макензен изтичаха към плевнята. След тях и Томи. В единия край беше конюшнята, а в другия край струпано сеното. Минаха край конете, после Макензен се изкачи по дървените подпори към покрива. Там, под керемидите, затърси шмайзера. Долу останаха Фильо и Томи. Нещо изшумя. Внезапно Томи се хвърли към копата сено и взе да лае. Фильо погледна нататък… Един крак във вехта обувка се скри в него. Стана му съвсем ясно. Той вдигна глава. Видя Макензен с шмайзера в ръка, който се готвеше да скочи в сеното.
— Не скачай! Слез! — извика Фильо, като му намигна.
Макензен се спусна внимателно и подаде шмайзера на Фильо. Той му направи знак да мълчи и с поглед посочи към сеното, което пак прошумя. Томи отново изръмжа и се хвърли към копата. Макензен опули очи, но и той изведнъж разбра. Фильо му махна да чака и бързо се затича към двора. Изправи шмайзера пред всички.
— От германците го свихме — и неспокойно погледна към плевнята.
— Браво, момчета! — каза Христо и пое оръжието. — Да имахме такова пукало и в началото!…
В това време Томи започна неистово да лае и да се дави.
— Какво става? — попита Венчо с тревога.
— Маке, пази! — извика Фильо към плевнята и се затича към нея.
Двамата братя скочиха, като си грабнаха автоматите. На два разкрача стигнаха плевнята и нахълтаха. Всички с интерес гледаха какво ще стане — и тия в двора, и тия вънка, струпани на портата. След миг вратата на плевнята се отвори и излезе с вдигнати ръце Перо — по една бояджийска риза, раздърпан панталон и целият в сламки. Двамата братя го водеха настръхнали. Останалите мълчаха. Томи лаеше. Но, кой знае защо, Фильо го бе хванал за козината на врата и не му даваше да мръдне.