— Три дена домашен арест!…
— Покорно благодаря! — изреваваше изпотеният офицер, като се обръщаше кръгом и с маршова стъпка пресичаше помещението. Чак навън си избърсваше с кърпа потта от лицето. И тоя път се беше разминало!…
Гостите, влизащи в голямата зала, минаваха пред младоженците и се поздравяваха с тях, с кумовете и шаферите. На края на редицата стояха Еми и Фильо.
Келнерите поднесоха напитки. Фильо взе за Еми един ликьор, а за себе си коняк. В това време при тях дойде подпоручик Недев. Той се чукна с децата.
— Юнак шафер! — и го целуна. — Ти си ми късметът!
Музиката засвири танго. Оркестърът бе на балкона в залата. Няколко двойки станаха.
— Няма ли да ме поканиш? — обърна се Еми към Фильо.
Фильо здравата се изплаши.
— Нещо кракът ми не е в ред… — каза той, като си изкриви лицето от болки.
— Не се прави на луд и ставай!
Фильо тръгна след нея. Тя просто го влачеше за ръка.
— Пусни ме само за малко… — каза той и я вкара в страничния коридор, където нямаше никой.
— Абе по-рано танцувах като фурия — заекна сега Фильо като Макензен, — но напоследък ми се струпаха толкоз неща, че, изглежда, съм забравил.
— Плуване и танцуване никога не се забравят! — каза Еми, но после разбра и се усмихна. — Ела да ти покажа?
Почна да го учи. Те танцуваха в коридора.
— Достатъчно! — отсече Еми. — На дансинга е пълно и никой няма да забележи. — Хвани ме подръка!
Двамата излязоха на дансинга. Нистина, там сега всички танцуваха. Като се изключат няколко настъпвания, танцът вървеше добре. После отведнъж оркестърът млъкна. Засвириха туш. Полковникът отиде при булката и я покани. Двамата се понесоха из залата в стъпките на валса. Изпълняваха Щраус. После подпоручикът покани жената на полковника и така подред всички шафери поканиха шаферките.
— Хайде, тръгвай! — дръпна го за ръката Еми.
— Не мога, ще падна…
— А, така ли?! — възкликна тя гневно.
В това време един юнкер се приближи до нея. Тракна с токовете и кимна с глава. Еми стана. Юнкерът й целуна ръка и я поведе към дансинга. Той наистина танцуваше добре. Фильо започна да си гризе пръстите от яд. Отиде към голямата маса, където бяха натрупани сладкиши и сандвичи. Тъкмо да си вземе един, видя на прозореца да се подава голямата глава на Макензен. Тоя път Фильо наистина му се зарадва. Изтича при него.
— Хвани ме за ръка, че ще падна — каза Макензен. — Чакай да си наместя краката удобно. Дай сега от голямата торта!
Фильо му занесе едно парче.
— Яж!
— Не мога, ще падна. Дръж тортата ти, аз ще ям!
Макензен почна да лапа и си омаза цялото лице.
— Дай ми сега от тия парчета хляб! Това, намазаното, мармалад ли е?
— Това е черен хайвер — каза Фильо като специалист.
Макензен беше страшно учуден.
— Аз пък мислех, че хайверът е само бял.
Фильо зави в една хартия доста от яденето и пъхна пакета в бездънната пазва на Макензен.
— Ще те чакам отвън — каза Макензен и скочи от прозореца.
Фильо се върна в залата. Вече не танцуваха. Видя Еми и юнкера как оживено разговарят. Еми се смееше, а на Фильо му идеше да умре от мъка. Но в залата влезе един офицер с кожена куртка, кални ботуши, военна униформа, с каска и мотоциклетни очила на челото. Той бе много мръсен и уморен. Отиде при полковника и нещо му каза. Оркестърът засвири пак валс. Но полковникът отиде в средата на залата и вдигна ръка. Оркестърът млъкна.
— Господа офицери, всички в казармите! Германците са при Царево село…
Настъпи суматоха. Подпоручик Недев дълго целуна жена си. Лицата на офицерите изведнъж станаха напрегнати. Някои от жените заплакаха. Виолета мълчеше и гледаше втренчено напред.
— Господа, да тръгваме! — каза полковникът и пръв се запъти навън.
Настъпи неочаквана тишина. Чуваха се само енергичните стъпки на офицерите, които излизаха. Заедно с тях тръгна и юнкерът.
— Да те изпратя ли? — Фильо тихо попита Еми, която си хапеше устните.
— Ще си ида с мама.
Фильо излезе незабелязано. Мина покрай войника на пост пред военния клуб. Поколеба се накъде да хване и дълбоко въздъхна. Някой го дръпна за ръка. Беше Макензен, изскочил от градината на военния клуб.
— Носиш ли нещо?
— Какво?
— Върни се, моля ти се…
— Ум имаш ли? — възмути се Фильо. — Не се изплюска на тоя свят!
Макензен млъкна и се загледа в приятеля си. Фильо извърна лице. Мълчаливо тръгнаха по улицата към площада. Там на запад светваше и угасваше небето. Носеше се далечен тътен.