— Нищо, баща ти сигурно ще си дойде!
— Ами ако го убият?
— Ще бъде герой!
— Не искам да е герой, искам да си е в къщи!… — още по-силно се разрида Еми.
Той млъкна, докато тя постепенно се успокои.
— Ами ако с мене се случи нещо, ти ще плачеш ли? — попита скромно Фильо.
— Какво ще се случи?
— Ами може да загина… — каза още по-скромно Фильо и очите му се навлажниха, защото той напълно се бе вживял в новата си роля.
— Но ти не си още мъж! — учуди се Еми. — Не можеш да отидеш на война.
— Отивам — каза Фильо. — Но щом не вярваш… Ако се случи нещо с мене, можеш да се ожениш за оня… юнкера.
— А, така ли?! — каза с раздразнение Еми.
Цялата работа щеше да свърши с караница, но тогава майка й я повика от балкона на тяхната къща.
Еми си тръгна. Фильо дълбоко въздъхна. До него застана Макензен. Той се направи, че не забелязва вълненията на приятеля си. По главната улица се носеха моторизираните части: два малки танка, няколко камиона и оръдията, влачени от коне. Ето го и подпоручик Недев на своя кон начело на батареята. Той скочи от коня и отиде към жена си, която с букет в ръка чакаше на тротоара. Лицето й беше побеляло като вар, сякаш капка кръв нямаше под кожата й. А очите й бяха сухи и трескави. Целунаха се дълго, толкова дълго, че оръдията отминаха напред. Подпоручикът едва се откъсна от младата си жена. После се огледа и видя Фильо.
— Филипе! — извика той с пресипнал от вълнение глас. — Ела тук!
Фильо отиде към него.
— Помагай на жена ми! Сега мъже не останаха в града…
— Не се безпокойте! — отговори Фильо. — А кадетската униформа татко ще я изглади и ще ви я върна.
— Не, не… Тя ти е подарък от мене! Носи я със здраве!…
Подпоручикът му махна с ръка, после се метна на коня и бързо препусна към отминалата батарея.
Градът отново утихна. Фильо и Макензен унило се влачеха по улиците. Хората се разотиваха, като се ослушваха. На запад бумтенето на оръдията стана съвсем отчетливо. След около час засвириха сирените на кметството. Воят им прониза небето. Хората побягнаха. Улиците се опразниха. Някакъв малък самолет кръжеше в небето. Чуха се далечни избухвания. Към река Струма светна огън. Раздаде се взрив. Бомбардираха гарата.
Фильо и Макензен тичаха по улицата и се набутаха в клуба на РМС. Там, на пишещата машина, момичето със сините очи и лунички по лицето, което се държеше особено внимателно с Венчо, бързо тракаше нещо. После сгъна листа в един плик. Искаше да го пъхне в пазвата си, но видя двете деца.
— Фильо, много ми трябваш!… Слушай — прошепна му тя, — аз тръгвам на фронта! Ако не се върна, дай това писмо на бате ти Венчо. Ако се върна, ще ми дадеш обратно писмото. Разбрано?
— Разбрано! — каза Фильо. — Само че защо днес всички сте решили да умирате?!
— Е, както се случи… — отвърна момичето и с ръка оправи късите си коси.
Излязоха навън. Тя заключи клуба, подръпна ремъка на автомата си и се готвеше да тръгва. В същия момент пристигна запъхтян възрастният политзатворник, който сега изглеждаше още по-слаб и прегърбен в цивилните си дрехи.
— До̀бре, идвам при тебе по работа.
— Никой не остана. Заключих и аз тръгвам с последния камион от казармите.
— Слушай, До̀бре, трябват ни двама ремсисти.
— Няма, разбираш ли? Няма никой! Всички заминаха.
— Но аз какво ще правя? Помощната организация събра подаръци за фронта. Трябва да ги занесем. Наел съм и камион.
— Нищо не мога да направя. Довиждане. Всичко хубаво! — каза До̀бра и изтича надолу по улицата.
Възрастният политзатворник запали цигара. Не обръщаше никакво внимание на децата. След малко и той се запъти нанякъде. Фильо и Макензен се спогледаха. Знаеха от родителите си, че възрастният човек на времето е бил много силен и много хубаво говорел пред хората, но от побоищата в полицията и затворите здравето му съвсем се разклатило. Може би за това му бяха дали да ръководи Помощната организация.
— Изглежда, ще има доста погребения — каза философски Макензен. — Ще падне голямо плюскане на гробищата.
— Кажи, това мисли на свестен човек ли са? Не те ли е срам?
— Абе аз какво ти правя?! Само казвам. Да не би аз да ги убивам!
— Хората живота си дават!…
— Ами, като пораснем, ако е необходимо…
— Стига! Аз тръгвам на фронта! Не мога да живея с такива като тебе!