— Какво става тука бре? — попита бай Мицо с дълбокия си дяконски глас.
— Ами нищо… — каза Фильо.
— Препоръчваме на господин Перо да не се нервира сутрин… — добави Макензен.
— Кажете и другото, айде де, кажете! — викна вбесен Перо.
— Ами… държавата се трошела и не трябвало да се правят сватби… — каза Фильо.
— То па една държава!… — възкликна файтонджията и плю с презрение. — Перо, Перо-о-о-о… и агентин не можа да станеш като хората!…
В това време по стълбите изтича дребен мъж с ножици в ръка. Цялото му слабо лице се гърчеше от нервни спазми. Беше от тия малки хора, безумно смели като борсуците. Перо съвсем се изплаши.
— Абе дръвник! — заговори малкият човек. — Какво ти правят децата бе, маскара! Иди да гониш шумкарите по гората, пъзльо с пъзльовците! Ще ми носи пистолет. Ама ще взема да ти го счупя от дебелия задник!…
От, горния етаж се подаде майката на Фильо с бебето в ръка, а до нея едно малко момченце се мъчеше да си провре главата през летвите на балкона.
— Какво ти правят децата бе, маскара! Да не си ги ти раждал, та ще ги биеш!… Това да не ти е участъкът! Ще ги бие…
Не закъсня да се появи и жената на Перо, също с бебе в ръце. До полата й се притисна едно съвсем малко момченце, току-що проходило. Беше слаба, смирена жена, която все гледаше да няма караници.
— Недей, Перо. Хайде, ела да закусиш…
Тоя път гневът на Перо се изля върху нея:
— И ти ли си с тия шумкари ма? И ти ли ма?
— Недей, Перо, не виждаш ли какво става?…
— Какво става, какво става! — инатеше се Перо.
— Ами може и властта да падне…
Перо се нервира тоя път истински.
— Кой ти каза ма? Кажи само кой ти каза! Да го арестувам веднага! Кажи кой!… — но изведнъж млъкна.
На двора слезе една жена, цялата в черно. Беше висока, стройна, с благородно, издължено лице. Макар вече възрастна, бе запазила нещо от миналата си красота. Тя носеше чайник в ръка. За момент всички притихнаха и я гледаха.
— Ето я! — окопити се Перо, но се запъна, търсейки дума: — Тарторка на комунистите!…
Както винаги, Фильо и Макензен останаха настрана от караницата. Малките я започваха, големите завършваха.
А Перо продължаваше да беснее:
— Двамата й сина в гората, а мъжът й изгни в дранголника! Аз всички вас!…
— Айде, глей си работата! — каза дълбокомислено бай Мицо. — Да не те захвана аз… Тома — обърна се той към дребния мъж, — не се захващай с това… — и махна презрително с ръка.
Възрастните постепенно се разпръснаха. Мицо впрегна двата коня във файтона. Бащата на Фильо — бай Тома — тръгна на работа, като мимоходом каза на Фильо:
— Мини през дюкяна, търтей такъв!…
Самият Перо, вече облечен, с вратовръзка, също тръгна на работа, като на два пъти си повдигна сакото, за да си оправи пистолета. Дворът лека-полека опустя, Фильо и Макензен, доволни от скандала, мълчеха и мислеха какво да правят. Бай Мицо спокойно се покачи на капрата, шибна конете и файтонът с трясък излезе от портата. Голямото куче тръгна след него, но острото изсвирване на Макензен го върна. То се приближи към двете деца.
— Иси, Томи! — заповяда важно Макензен.
От нисичката къщичка до конюшнята излезе едно момиченце. Беше стройничко, с руси плитки и босо като всички деца.
— Батко, да дойда ли с вас? — попита момичето, като гледаше Макензен.
И двамата отрицателно поклатиха глава. Момиченцето се разплака.
— Руже, ама нали ти си домакинята на тази къща! — каза Фильо, на който му стана жал. — Кой ще сготви на бай Мицо и батко ти?
Бай Мицо нямаше жена. Беше се поминала от малария няколко години след второто раждане. И той остана с две деца. Момиченцето наистина се грижеше за домакинството, доколкото можеше, и затова имаше такъв сериозен вид.
— А утре ще ме вземете ли? — попита то.
— Утре, Руже, всякак! — каза Фильо решително.
Макензен не я удостои даже с поглед. Така смяташе, че трябва да се държат мъжете.
Двамата тръгнаха по своята всекидневна обиколка. Томи весело лаеше, тичайки напред. Портата се затвори след тях. На нея пишеше с едри букви върху лист: Домоначалник — Перо Тодоров. Погледнаха се. Едрият Макензен подхвана по-малкия Фильо и го повдигна. Той почна да пише с малък счупен молив по листа. Промени написаното в следния вид: Домомочалник — Перо Тодоров. Запъхтеният, зачервен Макензен попита:
— Още ли?
— Готово!
Макензен го пусна и Фильо се стовари на земята.
— Много си тъп! — промърмори недоволен Фильо и се изтърси от праха.