Фильо като най-голям носеше една стълба. Тя застрашително се въртеше на разни посоки, докато събори една ваза. Все пак децата успяха да се измъкнат, без да нанесат много щети. Ружа бе прегънала крехкото си тяло под тежестта на една кофа. Томи весело подскачаше около децата. Фильо спря.
— Да се разберем, ще пазите тишина и ще слушате.
Децата в хор отговориха:
— Ще слушаме!
— Аз знам в един двор една мушмула… — радостно съобщи едно дете. — Още не са я обрали…
— Аз пък видях на един балкон да сушат суджуци, много лесно е със стълбата…
— На кой балкон? — зададе с нескрит интерес въпроса Фильо.
— Ще ви покажа. По пътя ни е.
Но Фильо бързо дойде на себе си въпреки изкушението.
— Слушайте! Ние не сме апаши. Ясно ли е? Ако видя, че някой пипне каквото и да е, ще бъде изхвърлен от нашите редове!…
Децата се спогледнаха и млъкнаха. Преминаха няколко улици и спряха пред двуетажна къща. Заловиха се за работа. Изправиха стълбата и бързо почнаха да налепват афишите. Фильо се изкачи на върха на стълбата. Една част от децата долу рисуваха сърп и чук, а други пишеха с огромни букви: „Гласувайте за Отечествения фронт“. Трета група начело с Кирчо съсипваше фасадите на едноетажните къщички и дюкяни. На отсрещния тротоар от балкона се подаде човек по бели гащи.
— Съсипахте ми къщата! — развика се не на шега той. — Това лято я боядисвах. Да ви се не видят и изборите, и дяволите!
Фильо, без да се гневи, му отговори:
— Не се безпокой! Твоята барака специално ще се постараем да я разкрасим.
— Ако слезна долу!…
— Слез, но ще трябва след това да си смениш всички джамове, а както знаеш, стъкла няма и зимата наближава… — каза Фильо.
— Аз те познавам, калпазанин такъв!
— Нямам честта да съм ви виждал в кантората си… — рецитира Фильо.
Скоро децата свършиха с разкрасяването и се отдалечиха. Тоя на балкона продължаваше да реве.
— Съсипахте ме!…
Но никой не му обърна внимание. Само Томи излая срещу него презрително. Едно дете притича и каза:
— Бързо! При тютюневия склад циганчетата лепят афиши за Котѐ!…
— Внимание! — призова Фильо. — Ще се разделим на две. Едните с мене от едната страна, другите с Кирчо — от другата страна.
Кирчо, който бе заел мястото на помощник вместо Макензен, поведе своята група. Фильо тихо се промъкна по улицата и спря точно пред циганчетата, кацнали на двете стълби. Те бяха почти налепили фасадата на тютюневия склад с портрета на Котѐ. Отгоре пишеше: „Гласувайте за демократа Котѐ Стоичков!“ Двете групи деца тихо приближиха до тях, като внезапно ги изненадаха. Фильо рязко извика:
— Стой, кво прайте тука?!
Томи излая и застрашително заръмжа. Едно от циганчетата побягна, но бе ловко спънато на земята. Другото, което стоеше на върха на високата стълба, се наклони, заедно с него се отдели от стената и стълбата.
— Отидох си! — изпищя то.
Фильо и още едно дете с мъка задържаха стълбата да не падне. Другите деца хванаха втората стълба.
— А сега кажете какво да правим с вас? — строго заговори Фильо.
— Бащице Фильо — каза циганчето на върха на стълбата, което, изглежда, бе ръководител на групата, — ние сме хора сиромаси.
— А като сте сиромаси, защо помагате на Котѐ?
Циганчето от стълбата взе да се мазни.
— Бай Фильо, сиромах човек — жив дявол! Нали требе да се яде?
— А искаш ли да се наядеш хубаво? — закани се Фильо, като наклони стълбата така, че още малко циганчето щеше наново да политне.
— Аман, челеби! — в скоропоговорка каза циганчето като възрастен. — Ти си арен човек, кой не те познава, на кой добро не си направил? Ората свещи палят за тебе…
— А ти познаваш ли ме?
— Как да не те познавам? Ти си ми наместо баща!
— Слизай долу! — ядоса се вече Фильо.
— Маани зверо, молим ти се!…
— Томи нищо няма да ти направи!
— Молим ти се, маани го, колко тригодишно магаре е!…
Циганчетата слязоха и се натрупаха на купчина. Някои извадиха фасове и ги запалиха. Приличаха на група осъдени, изведена на нощна екзекуция, на която изпълняваха последното желание — една цигара!… И от групата на Фильо някой се опита да запали.
— Рекъл съм ви — никакво пушене! — дълбокомислено подчерта Фильо.
Детето загаси фаса.
— Дадоха ли ви пари? — попита Фильо циганчетата.