— Е, па дават ли ти — взимай! — отговори сентенциозно едно малко циганче.
— Кой ви даде парите?
— Перо агентино и Калъча, дето държи плажо през летото.
— По колко ви дадоха?
— По сто лева.
— Дайте афишите!
Циганчетата с неохота подадоха рулата с хартия.
— Изеде ни лебецо, бащице…
— Ние ще ги налепим — каза Фильо, като огледа фасадата. Беше го осенила гениална идея.
— Те така те сакаме, бащице!
— Ама ако още веднъж ви видя…
— Нема вече! — отговориха в един глас циганчетата. — Айде сос здраве. Че ни дадете ли стълбите?
— После.
— Дай баре по сто лева за стълбите… — примоли се главатарят им.
Фильо застрашително тръгна към него. Циганчетата побягнаха, но като стигнаха до ъгъла, главатарят спря и извика:
— По-кротко, челеби, много си лют!…
А после завикаха в хор: „Фильо Тангоото… Фииильо Тангоото.“ Едно от децата хвърли камък по тях и те се скриха. Фильо огледа фасадата на склада. Тя бе налепена така, че за нищо вече не ставаше.
— Сега, момчета, кой от вас има шест по рисуване?
Всеки се дръпна скромно назад. Изглежда, никой нямаше шест.
— Е, добре — каза Фильо дълбокомислено. — Ще рисуваме колективно… Вижте сега как ще направим…
Той натопи четката в черната боя и със смел замах на ръката нанесе първите щрихи върху лицето на Котѐ. Ефектът беше потресаващ…
(обратно)Сутринта рано Фильо, както винаги, излезе с флигорната, но след кратко колебание, вместо да засвири, се прибра в стаята. Отдолу Макензен наду бас-флигорната с втората партия, но след като засвири и никой не се присъедини към него, спря и погледна нагоре. Томи в обичайната си поза стоеше и безкрайно удивен, гледаше ту надолу, ту нагоре. Макензен викна:
— Фильо…
Но вместо Фильо на балкона се подаде Перо.
— Свири си, Маке, ти много хубаво свириш…
Перо слезе по стълбите и отиде при него на двора. Почна да разговаря тихо. Отгоре Фильо ги наблюдаваше, но нищо не чу. Макензен само уморено кимаше с глава. Перо извади от джоба банкноти и му даде няколко. Той неохотно ги прибра. Ружа всичко следеше от малкия прозорец на къщичката им.
— Не ги взимаай! — прошепна тя.
— Глей си работата, ма! — троснато отвърна Макензен, В това време Фильо се спускаше по стълбата, все едно, че не вижда Макензен. Последният не се сдържа и викна след него:
— Фильо бе, Фильо…
Но Фильо гордо отмина. След него тръгнаха Томи и Ружа, която бързо го хвана за ръка. Макензен се затича и ги догони.
— Фильо, искаш ли пари? Гледай… Показа му банкнотите от Перо.
— Аз с предатели нямам работа!
— Яд те е за Еми…
— Слушай, херувимче — язвително произнесе Фильо, — за нищо не ме е яд! Само че тоя път връщане назад няма!…
— Да не ме биеш?! — насмешливо каза Макензен.
— Ти сам ще се утепаш, без да те барна…
По улицата се зададоха малките деца от снощната акция. Те тичаха към Фильо. Той им даде знак напред и всички се запътиха към тютюневия склад. Макензен вървеше на почтено разстояние след тях. Томи бе застанал по средата между децата и Макензен и гледаше ту към него, ту към Фильо. После с подвита опашка, сякаш виновен, тръгна след Фильо и момченцата. Томи избра мнозинството! И нищо чудно, тъй като беше много общителен и не можеше тепърва да си променя нрава заради един човек, па макар и да е Макензен!
Пред сградата на тютюневия склад се бе събрал много народ и се смееше. Над налепените плакати се четеше: „Гласувайте за О’Котѐс — циганския кмет, черноборсаджия и спекулант!“ Портретите на Котѐ бяха странно променени. На едни — с брада, на други — с мустаци, на трети — с изкривен поглед. Един гражданин разговаряше със стария съдия:
— Защо пише О’Котѐс?
— Така е на цигански език.
— Добре са го направили! — възхити се гражданинът.
Съдията се засмя:
— Отлично!
Фильо и децата с гордост разглеждаха резултатите от своята политическа дейност. На отсрещния тротоар стояха Венчо и До̀бра, която винаги се изчервяваше, когато я поглеждаше. Смееха се с глас.
— Моите поздравления, Фильо! — тръсна му ръката той.
— Тепърва ще има да ме поздравяваш!… — похвали се Фильо.
— А Макензен защо ходи отзад?
Фильо се намръщи и нищо не каза.
— Старите приятели така лесно не се изоставят…
— Аз далеч по-големи работи изоставих — каза Фильо многозначително, — та с него ли ще се церемоня?!…
— Все пак той ти е приятел от люлка! Аз ли ще трябва да ви одобрявам?
Фильо отмина, ритайки камъчета по пътя. Влезе с децата в училищния двор. Един по един учениците с неохота се вмъкваха през входа, където двама учители ги проверяваха за чистота, за подстригани коси, за лъснати обувки и за якички.
(обратно)